"...да се обеси не да се помилва"-
знам къде да сложа запетаята.
Затова
не ме свърта в стаята,
не ме свърта в главата,
не гледам
поетично-любовно-ухилено
в синевата.
Виждам...лицата.
Представям си дланите.
Нещо ми е...защо нямам чувства(?) :
не чувствам
майчината стряха
на Балканите.
Ох, върти ме ставата
на държавата!
На дъжд е!