автор: Nadya

Люлякът ухае с наситен аромат
в предчувствие за лято,
обло се тръкаля слънцето
по затревените огради,
а въздухът в стаята
се е наслоил на пластове
вещаещи неочакване.

Духът на скитника се е свил
под гънките на одеалото,
в обездвиженото тяло
привидното спокойствие
е приковало дните му.
Гласът изхърква пресечено
някъде в гърлото,
очите-тъжни светлосенки
потъват надълбоко в погледа.

Как да разпозная смехът
от миналото...
под немощните кръгове
на светлината в очите?
Как да се докосна
до струната на тишината
и във вечните въпроси
да разпазная смъртта
в плавните й стъпки?

Догаря пламъкът в ръцете
и припуква сухо в костите
изтънели от бълнуване.
Духът на скитника
се извива над лозата,
пристъпва бавно по лехите,
тънички лалета в огнено
рисуват пътя сред звездите.