автор: kamik

На Калина
ут въсмутена селянка

Ши съ присторва на ни знам си ква.
На мрена риба и на пойну пиле.
Къде съ тъс рика и тъс гура,
то ни остана прис къде да мини.

Пък "църна чума" най-ми ареса.
/Ма бива ли такоа да аресвам?!/
Притставям си я дип кату смъртта.
Най-ногу за заблуда да е сресана.

Ама длибоку фътре е злудей.
/Ма, кво да прай - такъф ни е фулклора/.
На, той - чувека - вика и :Нидей!
Ма тя - инат - жината му ке мори.

Жини са морят лесно ут жини.
Ама дицата ни са гледат лесно.
Ши им напрай ут срам ини кътми,
мъ после по ирген ши са заплесни.

Баш кату мене.Тъй са разпрострях
/хем от прустранство иди - хем от - просту/,
чи собствиния си живот пруспах.
Убрасъл глеам целия у троскут.

И съ засрамих, щот съ усвистих:
за ко пу чужди работи да блея,
когато мойти тъй ги наредих,
чи даже знам каква ши я запеят...