автор: neli4kata

...............
С топлината на пролетно

слънце, той ме погали,

с нежността на морски бриз

косите ми разпиля.

В очите си носеше

звездният блясък, омаен,

с медени устни разпали

отдавна затихнал пожар.

Букет от чувства изящни

и чисти той ми дари.

Своето голямото сърце

на ръце ми поднесе.

За мен бе откраднал

свежият дъх на елхова гора.

Той ме накара отново

да обичам света.



Много ли поисках Господи?

Много ли поисках

или ти ми даде много?

Всичко ти ми даде,

но висока му цена постави-

да участвам в битка,

а противник да ми бъде

най-добрата ми приятелка,

тъй истинска и вярна.

Грях ли е не зная,

но обичам го и го желая!