автор: anesteziq

Един източногерманец, който бил болен от нещо и обикалял по цял свят ни пита какви сме. Наел си квартира и вече трети месец бил в града. На нея й дава 18, на мен 30 години. Иде ми да му фрасна един, а тя говори с него на перфектен английски.
Пита го къде е ходил, дали чете освен, че интернационално лъска високите столчета в джаз клубовете. Той не я разбира и я моли да повтори. Рязко накланя глава и мазният му рус кичур облизва лявата й буза. Което пък ми дава възможност да снимам птичия му профил и още повече да възненавидя нещастника. Позата му е - претърси ме - разкрачил ръце, в лявата с димящ фас, в дясната бутилка бира. Сякаш ми я подава, да споделим. Е, тя е друга бира приятелче - си представям да му съскам след като съм строшила бутилката в главата му. Гледам над нейната - въпреки, че съм най-късата клечка от кибрита - но изпънала гръбнак движа очи нагоре-надолу. Хладнокръвна е, бравос! И ми намига. Подпряла лакти на коленете си го пита - книги, четеш ли книги? Отдавна не четял. Само преди пет минути капачката на коляното ми обхождаше лявото й бедро. Позволи ми го. Дори качи крака си под себе си за да ми е удобно. Тактувах си, а тя ми разказваше. Този що не кацне обратно на бара? Сепарето започва да се втвърдява под възглавничките, обратно пропорционално на джина с портокалов сок, бялият ром с фреш от зелен лимон, грейпфрут, лед и ритъм енд блус. Мислите по строшени бутилки, които изправят физиономии ме забавляват донякъде. Също и пръсната капка зелен лимон по блузата, слънце, неизличимо петно... Круширалият плавателен съд на Курт е вкаран в дока - изпружил е крака под масата. Заблуда, не го свърта на сушата, моряк! Мършаво тяло, изпито лице, фините костици на пръстите му си играят с бутилката. Опипват я, галят, обхождат, разтъркват причината за тази му привързаност към навигацията. Оставям събеседниците да пингпонгват и започвам да опипвам с профилактичен поглед заведението. Същият удобен стар пуловер си е от две години. Спирам на местото, където се подава тениската. Барманът ми е приятел. Едро момче с маслинени очи, които се подават под тежки клепачи, аха и да излязат от пещерата. Стои си зад бара, или по-точно лежи с глава върху ръцете си, а приятелката му, възседнала високо бар столче срещу него, рови в косата му и ни гледа. Усмихвам й се - разбираш ли ме кучко? Сряда вечер е и обичайно през седмицата няма много посетители. Германецът, с глас гаргара обяснява на мляснат и изкашлян английски как всичките му приятели били с десет години по-малки от него, как било супер, не му пречело, напротив, а на нас? Той разчита хладната й любезност по южняшки топла и се пали! Тя му се усмихва, а аз - допреди малко кобра, поникнала от кош - се излягам удобно, като улеснявам достъпа на ремонтната бригада да изстърже ръждата от клепачите му. Скоро ще отплава и никога повече няма да го видим. А с нея не сме се виждали от четири месеца. Върнах й Турние и Йелинек, даде ми "Гълъбът" на Зюскинд и тъкмо разплитахме "Еротизмът" на Жорж Батай и Курт се цъфна. Книги, книгите, в книгите... ! С нея си говорим на 78 оборота, за всичко - както и се целуваме. Сега оборотите са 33, Курт се опитва да миксира стиловете, но ритъмът си е блусарски. Свирнята не спира, а очите му се търкалят по приятелката ми като пренапомпени гуми. Сини стъкълца, като чисти води през юни. Не мога да го клъвна, и не искам, само нея. Тя ме чете телепатично, вади машинка за свиване на цигари и пакетче с тютюн, което моментно фрапира Курт, а миглите му успешно имитират колибри. Ловко нагъва картонче на хармоника за филтър, подава ми цигара и го пита иска ли, преди да свие и за себе си. Благодарен, отказва. Пита я какво е правила в Щатите, ама какво точно е учила, в близост до Ню Орлиънс? кой албум? а, да, Би Би Кинг е..., а какво ще каже за Хендрикс, пък джулай морнинг на Траката и Камен бряг - хазяинът му бил пич и обещал да го води лятото. А аз не я заведох вкъщи. Към три часа се сбогувахме с Курт. Гледаше ни като изпращач на кея с топъл, влажен поглед, пожелаващ попътен вятър. Навън, среднощен хлад, обещаващ нищо, счупени хоризонти, пусти улици, ръмеше. Вървяхме смълчани, за никъде не бързахме. Извадих пакетче дъвки Big Red с канела. Ръката пред гърдите й я изтръгна от унеса. Няколко крачки и я придърпах в най-близкия вход. Ако можеха да говорят пощенските кутии на старата кооперация щяха да диктуват на безсънна ръка съвършената жегаво-кахърна таблатура на ритъм енд блус.