Дописвам те,живот,дописвам
в мъдрото предверие на зимата
по тънките серпентини на душата
с онази болка,старата...
наслоила се от детството,
с наситения аромат на люлякови ласки.
Изненадай ме със фините си пръсти
с пролетните ветрове ме връщай
по знойните следи на лятото,
а аз ще те извайвам с перото си
по-съвършен и по- мъдър
от живота на дедите ми
и с пръстите си недовършени,
несъвършени ще те пречупвам
по линиите на дланта си .
Ще пренаписвам бурните си нощи
поела във дъха си плодната ти есен,
ще нагарча от полепналата сладост,
вълните ще отронват пясъчни въпроси
и когато земята приюти крехкото ми тяло
аз пак ще те обичам и ще те имам
в сянката на пастелното зелено
и очите ми ще бъдат синя песен.