Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 2
Всичко: 866

Онлайн сега:
:: Georgina
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВариации…
раздел: Разкази
автор: tsveti

Бързаше... Имаха среща в тяхното си кафе.
Стъпваше леко по ожулените павета, брадичката вирната, очите - бляскащи...

Безсрамното й щастие преливаше в струи слънчеви усмивки, с които щедро даряваше околния свят…
- Миличка, ще ми помогнеш ли?… Много са ми тежки тия торби, ооох, с дископатия съм, операция от херния, високо кръвно, божеееее сам-самичка ме оставиха на стари години, дъщерята в Германия, сина и снахата в друг квартал се преместиха и вобще не минават, ооооооох, старост-нерадост, преди като можех да ходя - добра бях, че гледах детето, ма сега не мога, бе деца, ше дойдете вие на мойто, ше видите... - дамата млъкна за малко да глътне водичка, че от жегата й бе пресъхнала устата - Тя снахата една хубавелка като тебе беше преди и се любезна „Мамо това, мамо онова...", усмихната, лъчезарна, а после отде се зе тая злоба, съска като змия, кучката недна и Митето и той не ще да дойде майка си да види, се до полите й стои, омагьоса го тая вещица проклета... О Боже! Божичко умирам, въздух , божеее!- дамата се задъха изведнъж, запъхтя, червена като рак, с ръка на сърцето, очите й почти изскочили от орбитите, а голямата червена брадавица над устната й трескаво се подрусваше.
Зачуди се какво да я прави, сложи торбите на земята и взе да я плиска с вода, а тя все така пръхтеше като слънчасало куче, а минувачите я гледаха възмутено и цъкаха:
- Бреййййййй, неблагодарно племе! Глей сега, глей, ше умори майка си! Брей нагла бе!
Заозърта се объркано, изчерви се, отвори уста да обясни и ... точно тогава … ги видя - на отсрещния тротоар, загубили представа за време и пространство, целуваха се като луди, направо се поглъщаха, а минувачите се блъскаха в тях, трамваят грохтеше сърдито, един просяк тъжно сочеше уродливите си крайници... Той я бе прихванал през кръста, почти висеше на силната му ръка, чехлите й се бяха изхлузили, босите й малки пръстчета лакирани тъмночервено едва допираха прашния тротоар, оскъдната червена рокличка бе вдигната почти до кръста, косата й обвиваше главата му, гърба му, ... красиви бяха ... като пламтяща приказна ламя ...
- Ооох, благодаря, дъще, жива и здрава да си, по-добре ми е сега, ох божкеееееее, добре че има добри хора на тоя свят, пак прескочих трапа - старата се облиза достолепно и я потупа покровителствено по рамото - Уплаши ли се миличка, неееееее, такова зло като мене не умира лесно, така казва снахата. Ма на теб да не ти е лошо нещо, що прежълтя така, а, ние сме пристигнали, е тука живея, а влез си почини, ще направя кафенце - две огромни циклопски очи се цъклеха в нея, сини, злобни и проклети - като неговите, обаче в допълнение с уродливо повиснали клепачи, нацапотени с тонове течащ от жегата грим.
Усещаше гърлото си толкова огромно, като че ли огромна черна змия бе легнала точно върху гласните струни и нито можеше да говори, нито да преглътне даже.
- Благодаря ви - изписука толкова тъничко срещу дъртата хипохондричка, че чак се зачуди откъде го взе тоя гласец - Всъщност… бързам - даже се усмихна някакси, а змията се намести още по-удобно в гръкляна и потърси път към очите да ги близне с отровния царствен език, или пък просто от прахоляка изведнъж ги почувства червени, сълзящи и парещи...
Такааа, да си спомним, среща имахме май, но при тия обстоятелства ... А! Дали да не му купя една от любимите му пури - влезе в луксозното магазинче и учтиво помоли за пурата, наблюдаваше се отстрани, колко беше овладяна, хладнокръвна ..., ама змията не беше на това мнение и лакомо ближеше очите й, така че си сложи слънчевите очила и решително закрачи към кафето. Вървейки се опита да запали цигара, но такъв силен вятър духаше, че все й гаснеше запалката. Един младеж приближи, направи колибка с шепите си и успя да й помогне.
- Накъде така, хубавице? - ухили се нагло.
- Разкарай се -изплющя змията срещу него с лъскавия си език и той уплашено се дръпна.
- Спокойно бе, маце, какво толкова- разпери невинно ръце - Мислех, че имаш нужда от компания...
Огледа го преценяващо, змията се разкиска зловещо и подпали гърдите й.
- Защо не, отивам в едно кафе наблизо, ще ме черпиш ли един джин?
- За теб - винаги - ухили се мазно и плъзна поглед по голите й крака...
Видя го от вратата. Седеше на тяхната маса, четеше си спортната страница, пушеше бавно, отпиваше бирата на малки глътки. Както ... вчера, както... винаги. Змията се размърда неспокойно, тясно ли й беше зад пресъхналите очи, жадна ли беше... да отприщи бентовете, да излее ... отровата...
Обърна се към младежа и му се усмихна обещаващо:
- Седни ей там, поръчай нещо, имам малко работа да свърша...
Той не я беше забелязал все още. Четеше си спорта, пиеше си бирата, пушеше си, а после мадамата ще дойде, джинче, пъстърва, секс... Е! Време за промяна в плана!
Змията надигна глава и я блъсна в слепоочието, развъртя опашка около сърцето й и го стегна силно. Пое си дълбоко дъх, приближи се откъм гърба му и го прегърна. Змията насочи ноктите й към гърдите му, но тя я прогони отново. Извади пурата и я постави на масата пред него върху победния гол на „Левски" точно.
Грешка! Очите му не бяха злобни, нито проклети, а бяха страхливи, ужасени и мънички и се усмихваше толкова безпомощно...
Змията се разбесня като дяволска опашка в тялото й.
Изведнъж й стана много много смешно и се разхили срещу него. Змията се показа от устата й и забълва пламъци наоколо.
Кикотеше се високо, гръмогласно, заразително…
Задоволената змия танцуваше в кипящите й вени…
Неизвестно защо, кибиците й ръкопляскаха...



Публикувано от aurora на 25.04.2006 @ 17:04:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   tsveti

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 23:53:19 часа

добави твой текст
"Вариации…" | Вход | 3 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вариации…
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 25.04.2006 @ 17:53:08
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Цвети, четейки този разказ останах с впечатлението, че е написан от мъж.
Може би заради натрапчивата роля на змията в историята.

Слънчев ден ти желая:)))))))


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 25.04.2006 @ 18:38:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, и на теб прекрасен ден!
това между другото го приемам като комплимент защото добрите автори мъже пишат стегнато и лаконично, нещо което винаги съм искала да постигна!

]


Re: Вариации…
от mavar на 25.04.2006 @ 18:08:16
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми! Пиши така и...Бъдещето е пред теб!
Целувам те!


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 25.04.2006 @ 18:41:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, честно казано не очаквах да хареса на някого този разказ, така че съм приятно изненадана! Той между другото е отговор на една творба, вдъхновена от мойта "Ода за вятъра" - намери Мойсей - Великият ден на Цветелина, след което аз пък отговарям с това - нещо като литературна игра се получи, много интересно! Важното е играта да продължава!

]


Re: Вариации…
от mojsei на 25.04.2006 @ 21:07:52
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php



Паркира мерцедеса на площадката пред хотела…Имаше още час до срещата с кучката. В Сайта за запознанства в Интернет му се представи като Цвети. Не се церемоняха много. И двамата си мислеха, че знаят какво искат:
-Обичам игрите! – каза му по характерния за нея начин – полифонично.-И специалното ухажване – допълни многозначително, сякаш си поръчваше специална напитка-Нали, Джаки…-тук вече пролича, че е съвсем лесна, независимо от опита, който парадираше.
-Добре, сладурче! Аз се притеснявам малко – каза го с отработената си невинност, която почти винаги имаше успех. Свързваше го с Джакомо Казанова, а той познаваше номерата му и още тогава планът му се оформи. Беше чел едан от книгите му “Моите приключения”, установявайки как схематично нещата се повтарят.
Влезе в хотела и се убеди, че Джордж си е свършил работата като е резервирал точно този апартамент, който му бе посочил. Май беше надценил мадамата, но нищо…С парите бяха зле напоследък. Някои от каналите им секнаха защото и ченгетата взеха да се престарават – рушветите ставаха по нов начин и скочиха баснословно.
Излезе пред хотела, а там вече го чакаше Джордж. Даде му обещаната десетарка и му обясни как изглежда Принцесата. Нямаше начин да я сбъркат – блондинка, с ярко червена, икономична рокля…
-Посрещни я!- каза тихо с металния си глас, от който даже и на Джордж сърцето потръпна.
-Да, шефе! – каза раболепно Джордж, а си помисли друго:”Какъв е този човек? Друг път по-далече от тези!” Трябваха му малко пари поне за една доза и затова се нави на тази бърза поръчка…”Дано сам си свърши всичко, а не да го кара него!”
Застана до летящата врата на хотела и проследи Джордж с поглед. Отвращаваше го, но точно изпълняваше всяка поръчка. Затова го повика днес. Видя го как се надвеси над нея и обещаващо и небрежно я докосна по гърдите. Мамка му, веднага клъвна…Разочарова го преди да са се срещнали. Нищо интересно…Рутинна работа. В началото му беше интересно, но не и сега. Някаква злост и луд садизъм нахлуваха в гърлото му, когато започваше да ги обарботва…
Седна с гръб към вратата на заведението и се престори, че е погълнат от сензациите във вестника. Бе взел от новата доставка на перзервативи…Хормонът го тормозеше вече втора седмица и това внасяше малко разнообарзие в цялата работа…Какво му трябваше да се хваща. Един ден може би ще стане като Джорж?
Направи се, че не я забелязва, когато влязоха. Джордж продължаваше да играе добре ролята си като я остави да ликува от хитростта на двойната си игра. Забеляза с крайчеца на окото си как сластта бушува в гърлото й и си помисли:”Добра е в менуета!” Флейтите отдавна не го интерсуваха, макар че бяха специално удоволствие, както казваше бохемът-благородник. И той си отиде от компанията им.Изпитваше уважение към прозорливостта му, а и той го уважаваше по свой си начин. Обичаше да види страха в очите на жертвата – онзи животински, инстинктивен страх, който избухваше спонтанно, когато навиеше в ръка косата й и огънеше коленете до челото й…А после…после тя преставаше да съществува за него като човешко същество. Процедурта по пречупването и него го отвращаваше, но такава беше играта, а тя му беше казала, че обича игрите…
Лицимерието й взе връх, когато се опита да го изненада с някакъв изтъркан жест, а на всичкото отгоре постави пред него на стъклената масичка някаква долнопробна пура. Никакви обноски…Даже и не се стараеше…Но откъде пък да знае, че трябва да се старае…Нищо! Скоро ще научи…Отхвърлила свекърва си, а мъжът и – изкарва пари в Германия…Нещо трепна в гърдите му.Сякаш му беше жал за тези безмозъчни същества, бленуващи серията от оргазми…за които техните хора им пишеха специални текстове в сайтовете на Интернет.
Когато тя се отпусна на фотйойла пред него и му показа дискретно прашките си дъхът му спря…Студена пот потече на струйки по гърба му. Видя как същото стана и с нея – змията, която се готвеше да изкочи от устата й се стопи, а очите й станаха пак същите – неговите очи, които изчезнаха преди толкова време.
-Мо! Мили – простена тя – Не съм те забравила, скъп

още коментари...


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 25.04.2006 @ 22:35:18
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявай, очевидно не е толкова просташко колкото ми се стори на първо четене. Очевидно не трябва да те чета бързо, щото после все се налага да се извинявам, хаха. Обаче все пак не съм имала намерение да пиша булеварден роман и ти тотално си ми размесил героите, освен това моето силно момиче не може да е блондинка!
И все пак ще се опитам да се включа в цялата лудница.
Ох, пак тъпо се изказах, всъщност никак даже не е просташко, много си е добро даже, но тъуй като изобщо не бях подготвена за такъв тип коментар определено успя да ме изненадаш.
Но пак ти казвам, ще видим кой ще се смее последен.
И първото изречение, което всъщност ме подведе да разсъждавам в толкова погрешна посока, да се надявам ли, че не е персонален намек?

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 14:20:04
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
Ама ти си страшна...Това на първо четене да го възприемаш за просташко...на второ за по-малко, а при писане на коментара да казваш, че съвсем не е такова...Това направо е супер. Ще трябва да помисля как да използвам тази ти способност...За да няма никакви съмнения за намеци и пр., което си беше просто една закачка, променям името на героинята на Виктория и така вече няма и помен за някаква връзка с твоя текст...

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 14:36:50
(Профил | Изпрати бележка)
така е наистина, защото текстовете за мен винаги са субективно преживяване ако разбираш какво искам да кажа...

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 15:19:20
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


При първото четене нищо не разбрах, но извиках Борис и той ми го разясни така:
-Дядо! - каза мило, но и напътствено внукът ми.-Може ли да си толкова глупав? - Колко пъти да ти казвам, че текстовете са обективната форма на съзнанието и на мисленето, както и езикът.
-Добре бе, дядовото! - отвръщам смутено.-Но виж какво ми пише какичката!
-Ах, дядо, дядо! - отвръща Борис.- Първо, това не ти е никаква какичка и второ, тя ти казва, че когато чете текста, т.е. когато го субективира, в същото време го и преживява...Сега разбра ли?
-Да, миличкото! Благодаря за разяснението! - отвръщам сконфузено и си избърсвам стъклата на очилата.

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 15:24:31
(Профил | Изпрати бележка)
Браво на внука! Умно хлапе!

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 25.04.2006 @ 22:35:29
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявай, очевидно не е толкова просташко колкото ми се стори на първо четене. Очевидно не трябва да те чета бързо, щото после все се налага да се извинявам, хаха. Обаче все пак не съм имала намерение да пиша булеварден роман и ти тотално си ми размесил героите, освен това моето силно момиче не може да е блондинка!
И все пак ще се опитам да се включа в цялата лудница.
Ох, пак тъпо се изказах, всъщност никак даже не е просташко, много си е добро даже, но тъй като изобщо не бях подготвена за такъв тип коментар определено успя да ме изненадаш.
Но пак ти казвам, ще видим кой ще се смее последен.
И първото изречение, което всъщност ме подведе да разсъждавам в толкова погрешна посока, да се надявам ли, че не е персонален намек?

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 14:21:55
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


-Виктория! - извика Мо и черна пелена падна пред очите му, а той се свлече в краката на жената до него...

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 14:31:54
(Профил | Изпрати бележка)
С тия пелени не смяташ ли че прекалено драматично става?

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 15:25:31
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


-Борисе! - извиквам строго на внучето.-Защо си си забравил пелените, бе дядовото?
-Аз съм с памперс, дядо! - отвръща внукът ми.-Авторката ти казва друго, но и тя не разбира ти какво й казваш с тази Виктория!?

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 18:51:10
(Профил | Изпрати бележка)
Брей! Адвокат ли ми е Борис или някаква ирония се опитва от ранна възраст да упражнява?! дано и дядо си научи малко себеиронично да се поглежда от време на време...

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 26.04.2006 @ 00:14:11
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли по какво си приличаме с теб? И двамата не можем очевидно да пеем в дует, хаха!
Мислих много и ще отговоря на това, обаче това просто не е моята героиня, а пичът ме кефи, взимам го с твое разрешение. И няма да бъде коментар, а нов разказ, поне ще се опитам, но не сега, защото някои труженици не са като вас, богопомазаните, които по цял ден блажено си пишат и четат текстове, а им се налага да се надигнат в 5.30 за работа!!!
Много гадно, ако не се налагаше да ставам толкова рано бих използвала силния емоционален заряд, който имам в момента, но!
Какво да се прави, понякога пък като отлежи се избистрят нещата.
Все пак, надявам се, че не съм те засегнала. За съжаление понякога съм твърде спонтанна и пръвосигнална, макар че не съм блондинка.

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 14:25:19
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


Ако го вземеш, ще те сполети нещастие, защото това съм аз.....ха... ха... ха.....

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 14:34:59
(Профил | Изпрати бележка)
Кого да вземам и къде да го водя не разбирам, обаче ако смяташ, че коментарът ти представлява разказ или друг тип художественост, поне му придай някаква завършена форма!
НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ПОНЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАШ.... ХАХАХА

]


Re: Вариации…
от mojsei на 03.05.2006 @ 15:29:51
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
-Борисе! Какво ни казва леличката бе, дядовото?
-Леличко! Не обиждай дядо, моля те...Финалът на неговия разказ има експресивната сила на изненадата, защото се срещат двама, които са били влюбени преди няколко години само, ти не разбираш ли....

]


Re: Вариации…
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2006 @ 18:54:52
(Профил | Изпрати бележка)
Първо много мразя да ми викат "леличко", Борисчо и дядо Валери!
И второ изненади от такъв род вероятно ако гледате бразилско-мексиканските сериали по БТВ ги срещаме вече толкова често, че само бабите се просълзяват от тях!
Обаче въпреки това и двамата ви обичам!
Но не съм леличка!!!
Цвети! Цвети! Цвети!

]