автор: Gligor

Оно се е било, ама те тека никогиш не е било ваопще изопщо. Расболе ни се магарето и фана неква кашлица силно лоша, та брецаше дрезгаво кога си сака. Айре даваме му кво каза там фелшеро Ефтим. Топлиме му и вода, да е непие силно стодена, та да не земе да фане па и неко бронхова млемониа.

И таман бехме решиле, че се е поправило и рекохме да прескочиме с Глигорица до градо, каде ни беха поканиле Милка и Лиляна и даже трагнаме закаде накамто там, и магарето зе та се осра ебаси. Почна да се испуща ретко. Ама ретко вав смисал на косистенциа, а не като да речеш сега, па айре ча после. Внимателно сме гледале у това каде ислиза, ама немаше глисти да речеш. Та уш се беме оспокоиле като нема и глистове, апа оно зе та го завърна и накаде повръщане. Във смисал не да тръгне нанекаде и да се повърне де, а кво апне го завръща накъмто наназад, ама не откамто накаде си требе, тоес откаде гъзо.

Леле добре че беше фелшеро ебаси.
Спасини магарето тоа чиляк, та се чудим скво да му се отблагодаревам, бес да го приема като неко поткуп напримерно. Що и он прифана грацки неща от жипитката и се гледа да го не оневини некой о корупциа. Ама ониа ден у хоремага некой се сети та рече, че требва да е окараме жипитката у некоа корупциа и фелшеро че се опраи като стой та нема нищо.

Ох. Лошо беше, ама се раскара и таа проклетиа ебаси. Вав смисъл не че магарето умре, а че болеста му се ислекува сас общи осилия на сичките интересовани ора по тоа случей де. Абе магарето се опрай, това е найважното да ти кажем. Добре ама Глигорица го поткара по неговиа път. Премина прес кашлиците и сега е на етапат ретко исхождане. Само се чудим как може да е прифанала, ако не по ониа начин, сещашли се. И ми е нещо несгодно ебаси. Що като нищо може и язе да сам прифанал па от неа, апа от мене що женски из окраго мое да одат осрани, ич ми се неще да си го турам на акъло па и тва.

Добре че ти си немаш магаре, та си ти е добре.