автор: Prishylec

Агнешко! Мъжете не отказваме.
Великден е. И чукаме. Яйцата.
Традиции. Какво да правим. Спазваме.
Те, агнетата са като децата.

Очите им! Едни такива...влажни.
Невинно гледат, но с подбуди блажни.
Не искат. Нито пък ни обещават.
Но за пиршество ни поощряват.

Гърдичките! Едва, едва наболи.
Плътта им свежа, канейки прозира.
Заострени и чипи са. Гондоли.
И с вино се изпиват. Или с бира.

А бутчетата! Крехки, сочни, вкусни.
И с нежно, фино загоряла кожа.
Топят се щом до тях докоснеш устни.
Не трая вече. Хващам се за ножа.

Мъже сме...агнешкото ни се нрави.
Не сме от камък. Слаби сме човеци.
Да почваме, юнаци. Ха наздраве.
Дори и Господ се облизва вече.