автор: Valdes

Дъщеря на слънцето си ти,
затова тъй светла е душата ти -
всеки насърчаваш да лети,
да даряваш вяра е съдбата ти.

Мракът те оглежда изумен:
тъмни като него са косите ти,
тъмна мъка тегне в твоя ден,
откъде е таз зора в очите ти?!

Откъде е живата вода -
как така във думите ти блика?
От какво пропуква се леда
и разцъфва слънчева иглика?

Откъде е тази ведрина,
що струи в усмивката лъчиста?
Грешница, светица, блян... жена,
изкушила даже Антихриста

и пробудила в света любов,
милостта спасила и сълзата...
Днес опазваш с дух и благослов
майка си - таз грешница - Земята.