автор: sradev

Ако заглавието изглежда като от друга Вселена, то е нарочно.

Мислещите имат изпито лице с бледичък цвят. Хипотезата на прочутият теоретик на четенето Боян Радев, че "Всяка прочетена буквичка убива по едно кръвно телце." частично се потвърждава, но това не е всичко. Независимо, че болестта 'анемос библос' е широко разпространена, то се появява и у нечетящите мислюнкаджии. Следователно оглеждането на буквите само по себе си не води до анемия. Също така писането на красиви буквички в малки количества не води до анемия. Важното е при това да не се влага никаква мисъл, както предлага придворният лекар на Буда.

Мислите се размножават чрез изтегляне. Една мисъл е в състояние да потегли множество други и така те непрекъснато се движат и подяждат организъма. В частност и лицето също става изпито. Разбира се, от черните мисли се появяват сенки под очите и под лопатките. Болестта на черните мисли потъмнява и очите, но кой ли с черни мисли се вглежда в очи пък било то и своите?

Мисълта, независимо дали е правилна или не, дори демократично избраната в главата мисъл чрез всеобщо и тайно гласуване, когато обсеби организъма, тя се опитва да подреди всичко съобразно своят образ. При по-развитият стадии на едномислената болест (фанатикос вулгарис) органите заприличват един на друг и се опитват да станат взаимозаменяеми. Изследванията на Христо Ботев върху "топлите чувства в червата" бидоха потвърдени експериментално през последните години от множество независими мислители.

Мисловният процес отделя токсини, но някои мисли сами по себе си не са токсични. Част от токсините се отделя през устата, но заедно със звука предизвиква нови токсични мисли, които допълнително отравят организъма. Съгласно последните изследвания 80 процента от хранителните заболявания нямат физиологическа причина. Натрупването на достатъчно много черни мисли в зоната на злопаметността води до пост-инфарктни диагнози.

В засилената си фаза мислите подяждат съня и се опитват да заемат неговото място. Това се проявява в сомнанбулният ефект на "неизключената ютия", добре познат на всеки от потърпевшите.

Из апокрифните записки на проф. Тара Понтьо, тетрадка 941 опус 757

230406