автор: pale_with_fear

Когато на рамото ти,
притихнала,
обличайки облаците в пяна,
хвърли онези думи в лицето ми
и ядрото на лешника се разцепи
под звуците на "Кармина Бурана" -
заваляха сълзи и восъчно попиха в ръцете ми.
От тогава се опитвам да ги изтрия
с есенната кърпичка - неуспешно.
През пръстите ми на капки
се стичаше отрязаната ми коса
и в шепите ми останаха само залези.
Трябваше да ми кажеш "Сбогом!" -
по-лесно щях да целувам моите залези.