звъни
чувам го
от къртичината на времето
звъни и не спира
оловна
дъждовна
неделя
знам кой е
звъни и вибрира
в арматурата на мозъка ми
звъни и не спира
да връхлита отгоре ми
с миризмата на пържено
на чужди хавлии и пот
миризмата на секс без емоции
мокри опечатъци по пода
сутринта се опитва-
с отслабени от алкохола сили-
да имплантира няколко приемника
в костите и ставите,
и устните, и лактите,
в тестяната ми кожа
в кървясалите ми очи
в гласа ми, неупотребяван, грозен
едва се надигат
вали
над реставрираното ми по памет тяло
вали
над моята подземна магистрала
грапава
с подпряните по нея
оранжеви въпросителни конуси
пак в ремонт
вали
живачно е слънцето
и се разделя и събира
събира и разделя
но си остава
с ниска резолюция
в една автоматична неделя
звъни
чувам го
трамваят с нарисуваните по него цветя
и крещящият спрей :
`свободен е този, който няма желания`