"...взе хляба и,
каза: вземете, яжте: това е Моето тяло ...
И като взе чашата ...рече: пийте ...
защото това е Моята кръв ..."
Дали преядохме на тялото му с хляба,
от виното на кръвта му ли препихме,
че след среднощните гуляи на душата
ни се пригади от духовно скитане?
Спасение с любов - прозявка от досада.
Че кой през иглено ухо ще мине?
И чувам как поп Минчо ни заплашва,
че ще останем като леща на Великден.