автор: rosy88

Отстъпих те
на другото си тяло
в което се срамувах да мечтая
От тънките си вени те изтласках
Нагоре
до безлунната ми стая
Опитвах те хотелно
а в метрото
се плъзгах по извивките фатални
на тези плътноустите
които
настръхваха те в утрини опални
И улично обяздвах те
и речно
в тревата се преливах
чрез росата
в глухарчето те търсех и разпръсвах
из цялата поляна
до безкрая...
От облаците
грях ти нарисувах
Смених лицата
на звездите нощни
Във дъното на истините чувах
дали те има или няма още
И вместо
да се хапя и срамувам
предадох се на щастието твое
Сега в езика ти ще пренощувам
по-сладка от къпиново усое...