автор: rainy

Гледах я. Красива и успяла, с кариера;
перфекционист и педант; умна
(често отгатвам хората, а и тя го потвърди)
и много намахана (каква звучна и нестилизирана дума),
уверена в себе си. Без демонстрации.
Толкова приличаше на теб.
Не я познавах, но не ми и беше нужно. Бях сигурна...
Харесвах я. Не само по зодия (разбира се, че се оказа твоята),
а така - по инстинкт.
Попитах, съвършено импулсивно (нищо че знаех отговора) -
би ли пожертвала всичко постигнато за едното-едничко чувство?
И тя сподели честно: "Никога!"
Повярвах й - беше нормално. И се ужасих. От себе си...
Сигурно така е редно, но не и за мен (явно не съм критерий).
И тя продължи... Обясни кратко, рационално и искрено:
"Чувствата отминават винаги. Не си струва личната жертва."
Мълчаливо я изслушах, дори с усмивка на устните.
После си допих виното. Ей така, сама.
И продължих да мисля, леко (и безкрайно) отчаяно -
наистина ли нещата от живота стоят точно така?
Елементарно...