автор: Marta

Всяко малко дете не може да не знае,
че има страна на кошмарите и тя е,
да де, намира се някъде зад гърба
на пеещия, шарен влак,
който е минал на три препречени погледа път
от последната дъга за тази пролет
вчера.
Не ви трябва да я намерите.

Там - в тази страна -
откъдето дошъл е гърма,
и не достига перце светлина,
а въздухът е триъгълен, зелен е
и боцка като иглички-
там се въдят едни мънички и сладки кошмарчета
(прилични на попови лъжички,
с тази разлика, че са сиволилави и имат по няколко крака)
и те всичките -
(вървейки обратно - с хода на рака)
обичат да посещават децата, когато заспят,
не се и замислят в колко часа.
Може да е следобяд, или още на ранно заспиване,
може да е посред нощта,
може да е току след завиване
с любимото, меко одеялце -
кошмарчето пристига,
нахално, без да пита, се настанява и започва
да притеснява - загъделичква детето,
и му хапе ръчичките и му дърпа клепачите
и му духа в очичките и така
злобничко се кикоти,
че от стаята прогонва и котето.
А детето неспокойно се върти и извива,
и си проплаква и ужасено се свива
и започва даже да се поти -
тогава кошмарчето потърква пети -
(това е защото няма ръчички),
но пие пот като трудолюбива пчеличка -
неуморно и му е много сладка -
колкото повече - толкова по се надува
и започва даже да му се струва, че се превръща в кошмар голям,
в страховит, чудовищен кошмаровеликан
и точно в този момент - когато се самозабрави -
съвсем на място и съвсем навреме
без изобщо от чудовища да му дреме
в стаята като вихър нахлува
ловецът на замаени кошмари -
Той е прозрачен, изумителен силует,
като изрязан от нощно, лятно небе -свети -
пленително
тихо и призрачно със звездите, мъглявините и кометите,
които по него проблясват, прибягват,
изваян дъхът му носи космос и вятър,
прелял се е, изтекъл от безкрая
в средата на детската стая
и до главата на детето внимателно присяда -
капан за кошмарчето да залага -
Всеизвестно е, че кошмарите са създания любопитни
и обичат трохи в леглото, дъвки в косите,
неизмити или изгризани нокти, лоши бележки,
кавги и сбивания, шамарчета тежки,
и други такива проблеми
от които самите те са родени -
това обаче отдавно е известно и на космосния мъж -
и той си има едно специално ловило
един кошмародръж -
пълен с разни лакомства за кошмарите
и те - горките - се хващат,
направо да ги ожалите,
как всеки път се улавят отново
на спасителя в детските сънища се поднасят наготово.
След улова успешен,
с кошмарчето в кутийка
той се прелива отново в небето,
като през фунийка
а детето щастливо се усмихва на сън...
ей, кошмарите, чухте ли, Вън!