Летище
и децата
и приятели
изпращам те
прокуден
у дома
А в гърлото
на топка
е душата ми
Тя вече
е сбогувана жена
От днес вдовица
ще съм
във очите им
а малките -
при жив баща сираци
Но минаха
и свършиха се дните ни
отново ще сме вълци-единаци
Разпети петък
тихо е разпятието
охраната - дискретно
охранява
додето се сбогуваш
със децата си
сълзите да не рукнат
и успява...
21.април 2006 г.
Аерогара София