"Кой нарисува магията стара?" -
питат във мрака моряците фара.
Древен Балчик, ти си приказка чудна...
Бог те разказва във нощите лунни.
Твоите бели скали се издигат,
кротки вълните при тебе пристигат,
нощем, когато русалките пеят,
слушат звездите и по-силно греят.
Сутрин, когато росата се вдига,
Слънцето топло игриво намига,
синъо небето над теб се люлее,
утринен вятър във клоните вее.
Къщите бели морето прегръщат,
който ги види, при тебе се връща,
който отпие водата ти чиста,
тук да живее завинаги иска!