Когато лятото прегаря във тревите
и чучулигите замлъкват уморени,
Душата ми във нощите полита
да търси пътища по светло невървени...
И скита се с надеждата за Извор -
да я посрещне - жадна, ненаситна,
безпътието да превърне в избор
и после - утолена - пак да литне...
Тогава се възраждаме и двете
и тръпнещи очакваме зората...
така в съня ти идвам - като цвете!
Когато си отивам, съм богата...