автор: Izabella

/подарявам с обич на karmen_777/

Не вярвам в нищо
освен в раждането.
Повече в смъртта!
И в себе си.

Не виждам светлина,
ала усещам път
през дивите къпини на душата си.
И може би
отново срещам себе си,
след хилядите загуби на щастие
или
илюзии за щастие,
като нахвърлени трохи
оставени от някого,

за да намеря времето,

в което да поискам да остана
след залезното синьо ,
във приливите на зеленото,
в измисленото лилаво
или
в реалното червено.

Но все пак-
НЯКЪДЕ.