автор: Satyrr

Погледни, погледни. Поприседнал на прага за миг,
свобода подари на това приковано съзнание,

тишината разказва край теб с неизвестен език,
пролетта на едно съвършено преди съчетание.

Неочаквано тихо е днес сред росата разляна,
неочаквано есенен дъжд светлината краде,

аз тихо очаквам да погледнеш с молба да остана,
ала ти си мълчиш и не питаш дори „накъде?".

Обеща ми веднъж, щом понесе ни бялата зима,
ако някога, някъде веят се сини листа,

ще получа това, за което мечтая да имах,
всяка песен ще чуя, ще бъда на всички места.

И когато засях си дърво покрай мойта ограда,
бе изплувала плахо от тъмното бледа луна,

заблестя вечноста в бледосини светулки парадно,
и сини листа се понесоха в синя вълна.

Тихо! Не пей! Запази този миг в паметта си,
а щом някой попита „къде ли, къде ли е Тя?",

се заплитат край мен карнавал бледосини украси,
там е, казвам, където се разлистваха цветя.

Погледни, погледни. Не пътувай далече от тях,
моят свят е и твой - просто сини листа във кутия,

ураган от мечти в тишина покрай теб завъртях,
пожелал от света и от всичкото там да те скрия....




Peter®20.4.2006