автор: diga

Минавам нежно с пръсти по клавишите,
представяйки си, всъщност, твойте устни.
Да кажа нещо повече... излишно е.
Макар и ням - не искам да те пусна!

Но времето отмерва свойте удари
във равноделни тактови размери.
Досадно ни напомня, че напредва
и че настъпващият ден не е неделен.

Минавам нежно с пръсти по клавишите,
представяйки си, всъщност, твойте устни.
Да кажа нещо повече... излишно е.
Ще бъде ден! Ти лягай, че е късно.