автор: savana

Към себе си по-добра бих искала да бъда.
Да се заобичам , дори когато
с таралежови бодли настръхнала
света отблъсквам с гняв и омерзение.
Мирисът на люляковият храст
да не ми действа като отрова.
Очите на предателя
да ме оставят безразлична.
Под циничната усмивка
да не скривам истинската си същност.
Трудно е да се балансира
между гордостта и самосъжалението!
Как да заобичам себе си,
когато съм непоносима?