автор: kristi

Във този дом, подпрял годините,
когато мене няма да ме има

ще бъде тихо. Някак подредено.
Ще бъде влюбено. Това ви е от мене.

Ще ме откривате среднощна. Бяла.
Макар, че в бялото не съм живяла.

Във него потопявах два три пЪти
душата си и тя ми се разсърди.

Във бялото не грееха очите ми,
отчаяни от дългото ми скитане.

От бялото- почти опитомена
все бягах. Но не падах на колЕне.

От бялото. Във бялото. Оплитах се.
Но светех и безкрайно ви обичах.

И остаряваха от страх ръцете ми,
които гладеха съня и дрехите.


Макар, че в бялото не бих живяла,
помнете ме до невъзможност бяла!