автор: kamik

"Днес ще бесят бесния пират"
/К2/

Толкова бесен отдавна не са обесвали.
Гледа ме право в очите и ме смущава.
Хващам се - вместо секира - да нося песен.
/А смъртта като пее - какво за живота остава?/
Ловко ми сваля качулката и ме разрошва.
С плът се изпълвам и точно плътта ме предава.
Хващам се как коленича и го моля за прошка.
/А смъртта като моли - какво за живота остава?/
Пуши в лицето ми и ми казва,че съм красива.
Огледало - очите му./по-точно - само едното/.
Хващам се как съвсем заприличвам на жива.
И обезсмислям себе си и живота.