Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 0
Всичко: 442

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЮда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев
раздел: Преводи
автор: rajsun

Един ден, по пладне, Исус и учениците вървяха по каменист планински път, целият откъм припека, и понеже бяха вървели вече повече от пет часа, Исус взе да се оплаква, че е уморен. Учениците спряха и Петър и приятелят му Йоан постлаха на земята наметалата си, своите и на другите ученици, после ги опънаха между два високи камъка и така направиха за Исус нещо като сенник. Той полегна под сенника да си почине от слънчевия зной, а те го развличаха с весели приказки и шеги. Но като видяха, че и думите го уморяват, а те самите не бяха толкова отпаднали от жегата и пътя, отдалечиха се и всеки си намери занимавка. Един търсеше по склона на планината ядливи корени и ги донасяше на Исус, друг се изкачваше по-нагоре и по-нагоре и замислено търсеше границите на синеещата далечина и като не я достигаше, катереше се на нови островърхи канари. Йоан улови между камъните красиво сиво-синьо гущерче и в нежните си длани, кротко засмян, го донесе на учителя; гущерчето вторачи изпъкналите си загадъчни очи в очите на Исус, после бързо плъзна студеното си телце по топлата му ръка и отнесе нанякъде нежната си потръпваща опашка.
Петър пък, който не обичаше тихите забавления, а с него и Филип, взеха да си мерят силата, да къртят от високото големи камъни и да ги хвърлят надолу. Привлечени от гръмкия им смях, един по един се стълпиха наоколо и другите и се включиха в играта. Напъваха се, отместваха някой залежал, мъхест камък, вдигаха го високо с две ръце и го мятаха надолу по склона. Тежкият камък тупваше кротко и тъпо и за миг се замисляше; после нерешително правеше първия си скок - и с всяко допиране до земята вземаше от нея бързина и сила, ставаше все по-свиреп и съкрушителен. И вече не подскачаше, а летеше озъбен, и въздухът свистеше и пропускаше валчестото му туловище. Ето края - с плавно последно движение камъкът се извисяваше нагоре и спокойно, тежко замислен, се сгромолясваше на дъното на невидимата пропаст.
- Дай още един! - викаше Петър. Зъбите му се бялкаха сред черната брада и мустаците, мощната му гръд и ръцете се заголваха и старите сърдити камъни, тъпо учудени от повдигащата ги сила, един след друг покорно политаха в бездната. Дори изнеженият Йоан хвърляше малки камъни, и с кротка усмивка наблюдаваше тяхното занимание Исус.
- Ти защо не играеш, Юда? Изглежда много весело - попита Тома, открил странния си приятел неподвижен зад една голяма сива скала.
- Гърдите ме болят, а и не са ме канили.
- Че ти покана ли чакаш? Добре де, аз те каня, ела. Я виж какви камъни хвърля Петър!
Юда го погледна някак изкосо и тогава Тома за пръв път смътно почувства, че Юда от Кариот има две лица. Но докато свáри да осмисли това Юда рече с обикновения си лъстив и в същото време насмешливо-подигравателен тон:
- Може ли да има по-силен от Петър? Когато той крещи, всички осли в Ерусалим си мислят, че е дошъл техният месия и също започват да реват. Ти чувал ли си ги как реват, Тома?
И приветливо усмихат, срамежливо загръщайки с дрехата обраслите си с къдрави рижи косми гърди, Юда се нареди при играещите. И понеже на всички им беше весело, посрещнаха го с радост и гръмки шеги, и дори Йоан се усмихна, когато с пъшкане и престорено охкане Юда се улови за един голям камък. Но ето че той леко го повдигна и го метна, и сляпото му, широко отворено око се залюля и неподвижно се вторачи в Петър, а другото му око, лукаво и весело, се наля с тих смях.
- Не, не, още веднъж хвърли! - докачи се Петър.
И ето, един след друг вдигаха те и мятаха гигантски камъни, а учениците учудени ги гледаха. Петър, намръщен и съсредоточен, гневно обръща отломка от канарата, залита, вдига я и я търкулва надолу - Юда, все така усмихнат, намира с очи още по-голяма морена, ласкаво се впива в нея с дългите си пръсти, залепва за нея, клатушка се заедно с нея, залита и пребледнял я запраща в пропастта. Като метнеше своя камък, Петър се дръпваше назад и така го следеше как пада - а Юда политаше напред, извиваше се и протягаше дългите си мърдащи ръце, сякаш искаше да литне подир камъка. Най-после и двамата, първо Петър, след това Юда, се хванаха за една стара сива канара - и нито единият, нито другият можаха да я повдигнат. Целият червен, Петър решително отиде при Исус, извиси глас и му рече:
- Господи, аз не искам Юда да е по-силен от мене. Помогни ми да вдигна този камък и да го хвърля.
Исус тихо му отвърна нещо. Петър недоволно сви широките си рамене, но не посмя да възрази и се повърна назад с думите:
- Той рече: а кой ще помогне на Искариотеца?
Но погледна към Юда, който, задъхан и стиснал зъби, все още прегръщаше упорития камък и весело се засмя:
- Гледай го ти, болника! Вижте какво прави нашият болен, клетият Юда!
И сам Юда се засмя, така неочаквано уличен в лъжата си, засмяха се и всички останали - дори Тома леко размърда в усмивка своите прави, надвиснали над устните сиви мустаци. И така, дружелюбно бъбрейки и смеейки се отново поеха на път и Петър, съвсем примирен с победителя, от време на време го сбутваше с юмрук в хълбока и гръмко се смееше:
- Виж го ти болника!
Всички хвалеха Юда, всички признаваха, че той е победителят, всички дружелюбно бъбреха с него, но Исус - но Исус и този път не пожела да го похвали. Мълком вървеше той напред, дъвчейки откъсната тревичка; и полека-лека, един след друг спираха да се смеят учениците, отдръваха се от Юда и се събираха край Исус. И скоро стана така, че всички те скупчени вървяха напред, а Юда - победителят Юда, силният Юда - креташе последен и гълташе праха.
Ето те спряха и Исус сложи ръка на рамото на Петър, а с другата посочи в далечината, където в маранята вече се мержелееше Ерусалим. И широките яки Петрови плещи грижовно приеха тази тънка, загоряла ръка.
Спряха да нощуват във Витания, в дома на Лазар. И когато всички се събраха за беседа, Юда помисли, че сега ще се сетят за неговата победа над Петър и седна наблизо. Ала учениците бяха мълчаливи и необичайно замислени. Образите от изминалия път: и слънцето, и камъкът, и тревата, и Христос, полегнал под сенника, кротко плуваха в главата и навяваха меки размисли, раждаха смътни, но сладки мечти за някакво вечно движение под слънцето. Сладко почиваше умореното тяло и цялото то мислеше за нещо загадъчно, прекрасно и голямо - и никой не си спомни за Юда.
Юда излезе. После се върна. Исус говореше и учениците мълчаливо го слушаха. Неподвижно, като изваяна бе застанала в неговите нозе Мария и, отметнала глава, го гледаше в лицето. Йоан, приседнал наблизо, се стараеше да докосне с ръка дрехата на учителя, но без да го безпокои. Допря се - и замря. И високо и шумно дишаше Петър, сякаш с диханието си пригласяше на Исусовите слова.
Искариотецът се спря на прага, презрително плъзна поглед по събраните и устреми целия негов огън към Исус. И колкото повече го гледаше, толкова повече помръкваше всичко около него, обвиваше се в тъмнина и безмълвие, и светлееше само Исус с вдигната си ръка. Но ето че и той сякаш се извиси във въздуха и се стопи, превърна се сякаш в тънка мъглица над езеро, пронизана от светлината на захождащата луна; и меката му реч звучеше нейде издалеко и нежно. И вгледан в премрежения призрак, заслушан в нежната мелодия на далечните и приказни слова, Юда събра в железните си пръсти цялата своя душа и в необятния мрак мълчавиво захвана някакъв огромен градеж. Бавно, в дълбока тъмнина, той вдигаше някакви грамади, подобни на планини, и плавно ги наслагваше една върху друга; и отново вдигаше, и отново ги трупаше, и нещо растеше в мрака, уголемяваше се беззвучно, разширяваше своите граници. Ето, той усети главата си като купол и в неговия непрогледен мрак огромното продължаваше да расте, и някой мълчаливо работеше: вдигаше грамади, подобни на планини, трупаше ги една върху друга и отново ги вдигаше... И нежно звучаха нейде далечни и призначни слова...
Така стоеше той, препречил вратата, огромен и черен, а Исус говореше и шумно отекваше след думите му пресекливото дишане на Петър. Но Исус неочаквано млъкна - рязко, незавършено, и Петър като стреснат насън възторжено възкликна:
- Господи! Чрез теб глаголи вечният живот!
Ала мълчеше Исус, внимателно в нещо загледан. И когато проследиха погледа му, видяха на вратата вкаменения Юда със зинала уста и спрели очи. И неразбрали нищо, се засмяха. Матей пък, начетен в Писанието, хвана Юда за рамото и му рече с думите на Соломона: "Праведният се отървава от беда; вместо него изпада в нея нечестивият".
Юда се сепна и дори леко изохка; и всичко у него - очи, ръце и крака - сякаш хукна в различни посоки, като животно, което изведнъж е видяло над себе си очите на човек. Право към Юда тръгна Исус и слово някакво носеше на устата си - и мина покрай Юда през отворената и вече опразнена врата.

Наближаваше полунощ, когато разтревоженият Тома отиде при Юда, клекна до постелята му и го попита:
- Плачеш ли, Юда?
- Не. Махни се, Тома.
- Защо стенеш и скърцаш със зъби? Да не си болен?
Юда помълча и из устата му, една след друга, взеха да падат тежки думи, наляти с мъка и гняв.
- Защо той не ме обича? Защо обича тях? Нима аз не съм по-красив, по-добър, по-силен от тях? Нима не му спасих живота, когато те побягнаха като подплашени кучета?
- Бедни мой приятелю, не си прав. Ти не си красив, а езикът ти е също тъй неприятен, както и лицето ти. Ти лъжеш и злословиш постоянно, как искаш да те обича Исус?
Но Юда сякаш не го чуваше и продължаваше тежко да се върти в тъмнината:
- Защо той не е с Юда, а с онези, които не го обичат? Йоан му донесе гушер - аз бих му донесъл отровна змия. Петър мяташе камъни - аз бих преобърнал планината заради него! Но що е отровната змия! Строши и зъбите и тя като огърлие ще се обвие около врата ти. Но що е планината, която можеш да сринеш с ръце и да стъпчеш с крака? Аз бих му дал Юда, смелия, прекрасния Юда. А сега той ще загине и заедно с него ще загине и Юда.
- Ти говориш странни неща, Юда!
- Суха смоковница, която трябва да се отсече - това съм аз, това той го каза за мене. Защо не ме отсича? Той не смее, Тома. Аз го познавам: той се страхува от Юда! Той се крие от смелия, силния, прекрасния Юда! Той обича глупците, предателите, лъжците. Ти си лъжец, Тома, чул ли си това?
Тома много се учуди и искаше да възрази, но помисли, че Юда просто злослови и само поклати глава в тъмното. И още по-силно застена Юда, скърцаше със зъби и се чуваше как неспокойно мърда под завивката цялото му голо тяло.
- Какво толкова го боли Юда? Кой е долепил огън до тялото му? Той дава сина си на кучетата! Дъщеря си дава на поругание на разбойниците, невястата си - на осквернение. Но мигар не е нежно сърцето на Юда? Махни се, Тома, върви си, глупецо. Нека остана сам силният, смелият, прекрасният Юда!
...
(Остават 60 страници, които се знаят))))


Публикувано от BlackCat на 18.04.2006 @ 08:38:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.06.2021 год. / 17:34:09 часа

добави твой текст
"Юда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Юда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев
от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 18.04.2006 @ 12:54:19
(Профил | Изпрати бележка)
А чел ли си сензационната статия във в. "Стандарт" -

Христос наредил на Юда да го предаде
Бил най-близкият на Исус сред апостолите

Ето част от нея:
"Юда Искариотски не е бил предател. А най-изпълнителният от апостолите, който издал Исус Христос на римляните по негово нареждане. Това разкрива ръкопис на 1700 години, за който се твърди, че е Евангелието на Юда. Неговият превод на английски бе представен късно завчера във Вашингтон на пресконференция на Нешънъл джиографик съсайъти.
Ако документът представя истината достоверно, тогава се развенчава митът за Юда, който от 2000 години е смятан за символ на предател и измамник. Той дава по-различен прочит на традиционното християнско вярване. Вместо лош и руган ученик, Юда се оказва един от най-близките последователи на Исус - човек, който разбира желанието му да се освободи от тленното тяло.
"Той изглежда добро момче в това описание. Само той от апостолите сякаш разбира Исус", казва Барт Ерман, преподавател по религия в Университета на Северна Каролина.
В увода към т.нар. Евангелие на Юда се посочва, че това са "тайни откровения, направени от Исус в разговори с Юда Искариотски". По-нататък Исус е цитиран да казва: "Ти ще надминеш всички
други (ученици). Точно ти ще жертваш човека, в който съм облечен... И ще бъдеш прокълнат от другите поколения."
"Идеята в това евангелие е, че духът на Исус, като на всички нас, е затворен в капана на материалното тяло", казва Ерман. "И спасението идва, когато избягаме от материалното си съществуване. Юда е този, който го прави за Исус, като позволява тялото му да бъде убито", добавя той.
Според преподобния Донал Синиър - президент на Католическия теологичен съюз в Чикаго, документът разкрива разнообразието и жизнеността на ранното християнство. "Тази алтернативна история дали има същата тежест като традиционните евангелия", казва той.
Не е ясно кой е написал Евангелието на Юда. Той се споменава за първи път през 180 г. след Христа в трактата "Срещу ересите", написан от лионския епископ Ириней в тогавашна Римска Галия. В него става дума за онези възгледи за Исус, които противоречат на доминиращите тогава в християнската църква." ...


Re: Юда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 18.04.2006 @ 14:37:31
(Профил | Изпрати бележка)
Райсън, благодаря за превода!
Личноаз не се отказвам и от останалите 60 страници!!!!
:-)))


Re: Юда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев
от Marta на 01.08.2006 @ 15:55:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
намерих време най-сетне, много красив текст, като езеро е
но на книга ще е по-четивен ), трябва да се преиздаде


Re: Юда Искариот - продължение 3 - Леонид Андреев
от Ufff на 01.08.2006 @ 17:18:16
(Профил | Изпрати бележка)
Много сполучлив превод!!!Шест!