автор: libra

неустоими сме нали
магия, когато полетим
летим ли, тогава никога не се самоубиваме в небе
неустоими..
а цената е това което плащаме в останалото време
а то е времето на пустош, самота
тогава се вслушват другите напразно да чуят звън от монета пусната в бездънна тъмнина
а ние тихо пребледнели стискаме до болка своите сърца ще ни боли, ще плачем, пием, истерично ще се смеем
и до сутринта ще му се молим
или пък ще го проклинаме
за дето ни ориса с това
огън да сме
после пепел
а тези които са останали с нас са малко оцелелите
защото малко оцеляват от тези които са до край с нас
така вървейки си през времето себеподобна те открих и в тебе се познах
и после в отчаяние ти казах с последни сили
обичам те
а ти запази тишина..
защото не е човешка тази обич
ти нямаш облик
за мене всичкото това
си ти
а всичкото кое е..
греховно е да казвам
та само Бог е абсолют
да ме прости
при пълнолуние и студ е спазъм
за това рискувам
и ако можеш това което го написах, ако можеш да забравиш
забрави
отново ще събирам сили за полет с човешка обич
и с последната останала в света надежда за любов
да се опитаме с монетата
и ако той все пак смили се, а той ще се смили
(нали сме от избраните)
ще чуем звън
ще видим някаква пътека
и ще вървим и ще вървим..
за кой ли път се срещаме
това е знак
повярвал ли си ми -
последното човешко казано
обичам те
го запомни.