автор: Satyrr

Аз съм сам върху твоята малка планета,
няма вече да чакам настъпваща нощ,
защото ти си моя мъничка комета,
мъничка си, но с огромна мощ.

И мислел съм дори, това е всичко,
няма вече смях и няма красота,
чак тихите забравени тревички,
не могат вече да спасят света.

ПОГЛЕЖДАМ НАВЪН И ТЪРСЯ КЪДЕ СИ,
СТУДЕНО Е И ЗАТОВА ТРЕПЕРЯ,
В БЕЗКРАЙНИ УЛИЦИ ВСЕ БЕЗ АДРЕСИ,
И ДА ТЕ НЯМА, ПАК ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!



Peter 13.4.2006