Уморени коне срещу залеза тичат!
Гриви развихрят! Тишината звъни!
Носят феерия, страстна в душите си!
Тичат към своята младост! Нали?
Тичат и знаят, че тя е безвременна!
Че няма уморени и стари коне!
Че техният бяг подключил е времето!
Никой не може сега да ги спре!
Никой не може сега да попречи
на красивия, шеметен техен луд бяг.
Огнени багри искрят под нозете им.
Тъй те препускат във дъжд и във сняг.
Много са! Силни са! Нежнокрасиви са!
Смели и страстни в тоз шеметен бяг!
Някъде в идното, в бъдното, в зримото
те ще се пребъдат! Път нямат назад!