автор: PLACEBO

сутрешна доза... оптимизъм

... пролетна утрин, събуждаш се с главоболие, но усещаш, че нещо витае във въздуха и ще ти помогне да го преодолееш, нещо прекрасно ще нахлуе с гръм и трясък в живота ти, или пък, с тихи, нежни стъпки ще погали косата ти, и ще прокуди тъпото главоболие, постоянната ти любов - самотата... ще го познаеш, защото го чакаш от много, много отдавна... от сивотата ще се родят цветовете, които криеш някъде в себе си, в онази, неупотребяваната част на мозъка си... фрезиите, от вчера, ти се сторват най-красивите цветя, нарцисите жълто те поздравяват и усилват слънцето в очите ти... нали помниш последното изречение, с което завършва "Граф Монте Кристо"... не преставаш да си го повтаряш... тичай, тичай...забързаното ежедневие си е твое, но сега то е различно, нали... далеч чуруликат птиченца, на свобода... вятърът днес е стихнал, умори се и той... не може, нищо не може да те повали... вярваш в себе си, нали... върбовите клончета надигат листенца и се съживяват... чакай ме, идвам... и продължавай да се усмихваш...