автор: BlackCat

Тя изглежда много уморена.
Кал напръска светлите й рожби.
Дотежи й. Тъкмо да простене
и замлъкне - да не ви тревожи.
Остаря ли или се прегърби
от всеобща безпощадна злоба?
Нежно пак приятел й подхвърли
нова пълна чаша със отрова.
Още по бездомница ли стана? -
И в съня не смее да се върне.
Ще я стрелят с присмех на площада,
ако видят, че проронва сЪлзи.
Нищо, мила. Нека си поплачем.
Нека ни се смеят, че сме грозни.
Вярвай: те добри са, не палачи -
нищо, че все търсят си виновни.
Уморени сме? Ще мине. Съмва.
Виж, лъчите топло ни се плезят.

Само не помисляй да си тръгваш!
Само не умирай в мен, Поезио!