автор: Mandaluga

обаче

мъгливи улици
като в лондонско време
средновековно
не съвременно
водят до музеи
от преживявания
и всеки портет
е аспект от лицето ти
всяка среща те изгражда
с още една фасета
и засияваш диамантно
а после те помръквам
до следващия образ
всевъзможен
но мога ли да се разпилявам
по лицата ти вечно
докато те срещна
в недоумение
няма да ме има цяла и неопетнена