автор: Ray

Денят е твърд. Изтегнат като струна.
Невъзмутимо хладнокръвен и нафукан.
Не го замерям с камъни и тухли,
със нокти чопля, за да го пропукам.

Купчината изронено напредва бавно.
Но гъделът го прави неустойчив.
Усмихва се през интервали, плавно,
и неусетно, пролетно се стоплям.

Във процепът е шансът да порастна.
В пространството, захранвано от мене.
Пролуката сега е още тясна,
но утре пак светът ще ми е до колене.