 |  Разтворена зеница -
бездна са очите ми...
Свит в юмруче ирис
гладува за насъщния.
Камъче наместо злато -
милостиня за слепеца.
Навярно е достатъчно
за коричката надежда.
Предсърдието изобличава
мита за нулевата граница.
Затлачена от смог, аортата
хрипти и проси евтаназия.
Предполагаемата сила -
порцелан от Фаберже...
Човешко е да липсваш,
но не така, не и така. Не!
Публикувано от BlackCat на 15.04.2006 @ 22:34:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Скъсано" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 12:15:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Къса се, да. Сърцето ми на парченца се къса. Не знам доколко го изразяват стиховете. Всъщност заглавието този път не е съвсем точно като състояние, трябва да си призная...
Така го почувствах, обаче, и го оставих.
Защото не знам при другите как е, Инче, но при мен в тези съсипващи моменти на липса усещането винаги е точно като на... хм... погребана жива. Искаш да дишаш, но не можеш, ще го дяволите вземат!!! Казвали са ми, че не е нормално, но... такива са фактите.
Интересно... защо образът на Фаберже е впечатлил повече от аортата?
Другият е доста по-осезателен на практика, повярвай ми...:)
|
]
Re: Скъсано
от I_naistina на 16.04.2006 @ 15:17:49
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | :) образът на Фаберже е единствения в стиха ти, който не носи осезаема болка, а изчистена красота... затова точно него си позволих да извадя от цялото, всичко останало е в такава сплав от ... "скъсаности", че е невъзможно да бъдат отделени (поне аз така го почувствах)..
не ми се говори за липсите и как ги усещам... стихът ти е достатъчно съсипващ и точно обрисуващ това състояние... не намерих смисъл да го коментирам просто!
Всеки ред е впечатляващ!!!
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 17:02:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така е, някои неща не могат да се коментират. Те са съсипващи. Могат само да се чувстват...
Приемам напълно всичко казано от теб - без преструвки.
Просто защото идиотската аорта така се задушава, че ми се стори несправедливо непредпочетена спрямо крехкостта на Фаберже, чрез която ми се искаше да изразя ужасната чупливост на силата и нейното безсилие, та затова така нададох вой...:)
Шегувам се, разбира се, и те целувам! И тайничко слагам една детелинка зад ушенцето ти...
|
]
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 12:20:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Вярно е, Пламене. Аз не красотата им имах предвид, откровено казано - дори и не ми беше хрумнало това им качество, ама грам - нямам подобни претенции..:), но думите са ти са абсолютно точни. И много ми харесаха!
Благодаря ти за тях...
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 12:35:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Аха, права си. Сърцераздирателната въздишка си е точно на място!
Приемам я като комплимент за стиха...:)
Знаеш ли, спомням един твой коментар върху мой подобен стих отпреди точно една година. Е, по-различен, разбира се, но дал Бог такива при мен - “Фобия” се нарича. И ти ми остави тогава краткото, лаконично, малко суховато и приземяващо: “Ще ти мине...”
Запомних го, и аз не знам защо. Може би защото е мъдро, или се води за истина - знам тази древна приказка много добре, а тя, виждаш ли, при мен категорично не се получава. И понякога се питам дали още мислиш така? Ей така, съвсем без причина...
Благодаря ти, Либра!
|
]
Re: Скъсано
от libra на 16.04.2006 @ 15:01:38
(Профил | Изпрати бележка) | онзи ми коментар рейни (който наричаш лаконичен и суховат), онзи ми коментар беше тих като въздишка..
още един пример, как се приемат нещата когато я няма емоцията на изречените думи, а виждаме само написаното и го съотнасяме с нашето усещане в момента, а то може и да е писано в друго усещане..
ще ти мине рейни
и на мен ще ми мине, на мен винаги ми минава и на теб ще ти мине..
и аз ти благодаря
за всичко!
ще публикувам пак "неустоимите" даму се не види не биваше да го изтривам..
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 16:52:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Права си, Либра. Абсолютно си права. Съотнасяме всичко спрямо себе си. И това не е справедливо, но пък е правилно, иначе лъжем - и другите, и себе си. Който ни приеме изцяло, значи ни иска изцяло.
Не те считам за суховата, просто се опитах да изразя усет, а на лаконичността - от когото и да я чуя, винаги се възхищавам дълбоко - това ми е непостижимо. Аз съм друга...
Просто така - беше импулс да ти споделя какво ми е минавало през мозъчето, тоест сърцето и душата, вследствие думите ти.
И да... Нали няма да се сърдиш, че няма да се съглася с теб? Малко детински звучи, като тропане с краче, нищо че не съм дете:)..., но няма да приема, че ще ми мине, навъпреки на мъдростите. И не желая. Пък ако ще да ми струва всичко. Защото за мен си струва. И си го искам. И не мисля, че някои неща минават. Може и да съм в генерална грешка, но така чувствам нещата.
Ще очаквам твоите “неустоими”.
С искрена благодарност за вниманието ти и с надежда да не приемаш думите ми елементарно.
|
]
Re: Скъсано
от libra на 16.04.2006 @ 18:06:24
(Профил | Изпрати бележка) | като казах "ще ти мине" имах предвид моментно, но ти си знаеш, дъждовна рейни..
как мога да приемам елементарно автор написал ей това (сега го открих случайно), което ме потресе:
Осмелих се да прегазя гордостта си не веднъж.
Не ми пукаше за нея.
Осмелих се да обичам.
Един мъж.
Така, както умея.
Осмелих се.
И си плащам за това.
Осмелих се да смачкам всичко вътре в себе си и да оцелея.
Осмелих се да призная безпощадно безпомощността.
Осмелих се да поискам, без да искам.
Всичко.
Нищо.
Осмелих се.
И си плащам за това.
Осмелих се да кажа сбогом, да изчезна отвъд нечий свят.
Осмелих се да призная поражението си.
Не успях.
Не мога да си ида.
Поредният ми грях.
Осмелих се.
И си плащам за това.
Осмелих се да бъда черна дупка в космос несъществуващ.
Осмелих се да живея с безумна, неизвестна и отчаяна омраза.
Осмелих се да остана.
Да понеса.
И да браня.
Осмелих се.
И си плащам за това
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 18:16:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ти направо ме разплака... Разби ме.
Идея си нямаш този стих… този стих как ми действа.
Какво изобщо ми е било, когато го написах.
Когато го поставих преди години като мото на книгата си. И изобщо…
Точно това ли намери… Нямам думи!
Либра, целувам те! Нямам думи какво нещо е, когато го чуеш от друг…
Направо ме разби. Благодаря ти от цялото си сърце!
|
]
Re: Скъсано
от libra на 16.04.2006 @ 18:41:48
(Профил | Изпрати бележка) | рейни миличко, ти що мислиш че нямам представа, какво ти е било кат си писала..
"само неща които си преживял можеш да разбереш правилно" - бях написала някога в профила си..
само че аз съм корава, лаконична, а ти си ми дъждовна..
айде сега да ми се усмихнеш и се чудя с какво да те развеселя, ми като нямам нищо весело..
ето това може би..
Само, ако можеш да повярваш,
че невъзможното е възможно...
само тогава можеш да отидеш там
преди зазоряване в бяло облечена
с венец на косите и в боси треви
да стъпиш росени ангелски сълзи
само тогава можеш да я намериш
мълчалива седи с ръката докосва
други води и на реката разказва
и на онези върби да не плачат реди
невинна и порочна едновременно
се изправя преди да се приближи
и докато се сливате тя се усмихва
а ти се оглеждаш а нея вече я няма
само, само ако можеш да повярваш
само тогава можеш да я познаеш
и само тогава можеш да ги чуеш
как възторжено бият камбаните
и невъзможното става възможно
и как се превръщаш в сияйна и ти..
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 18:55:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Заставам зад всяка дума от това голямо прозрение, Либра. И аз често го цитирам, така че имаме абсолютно единомислие по въпроса. Само този, който е преживял нещо, само той...
Да, аз не съм корав и лаконичен човек, и съм дълбоко ранима от хората, от които съм - разпадам се, но пък мога да застрелям хладнокръвно всеки, който посегне на човек, когото обичам, и на когото държа. Или дори да го удуша с голи ръце. Без да ми мигне окото. Не се изхвърлям. Можеш да ми вярваш...
Не, не, няма нужда от развеселяване. Това ми е ужасно скъп и изстрадан стих. И ти невероятно, страшно ме разчувства. Просто ме разби с него. От упор. Не го очаквах...
Благодаря ти за оставеното. И за всичко. Идея си нямаш какво ми донесе.
А аз съм точно такава. Вярвам. Дори и в невъзможното...
|
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 13:03:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ти кажа, пролетна... Странно е, но се оказва достатъчно.
Всъщност съм си “откраднала” тази метафора от една любима приказка, която сериозно ме впечатли още от дете, и може би не е съвсем коректен смисълът й в случая, но... Но очевидно в мигове на жестоко пропадане най-дълбокото и силно изплува от мен. В опитите си да изрази неизразимото...
И не спирам да се удивлявам какво нещо са споделените чувства. Независимо от обстоятелства, рани, липса, драми, и от всичко изобщо, каквото и да ти хрумне. Не спирам да им се удивлявам, повярвай ми!
И да съм им вярна.
Благодаря ти! Слънчице в душата и за теб...
|
]
Re: Скъсано
от kristi на 16.04.2006 @ 10:09:00
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни, Рейни, Рейни, изтръпнала болчице!
Свит в юмрук ирис
гладува за насъщния.
!!!!!!!!!!
Пред очите си ми-
"сви се на точица тялото"
Предизвиквам те, мила моя! Да се срещнем в сайта със стихове от които и на вятъра ще му се долудее,
и слънцето ще е между римите.
Прегръщам те, целувам те и .... честита Цветница! |
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 13:26:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Кристи, Кристи... Сигурна бях, че ще го разпознаеш стиха!
Точно така, тоооооочно така!!!!! Точицата...
Една непоносима, изтръпнала болчица. В свитото на кравайче тяло.
Предизвикателство...:)... Звучи прекрасно, а и аз обичам предизвикателствата, но за поезията предпочитам да ми идва по естествен начин. Искаш слънце в римите? Има го. Ето - част от нещо много топло. Специално за теб го изрових, и което не съм публикувала. Надявам се да го усетиш...
_________________
Когато си потънал в купища от работа,
и светът изглежда черен от проблеми;
и случайно нещо ти разхвърли нотите;
усмихни се - душата ми те пази...
Когато за пореден път едва се овладяваш;
и си вбесен от простотия, и газиш в калното;
а след това на себе си отново го изкарваш;
усмихни се - плътно съм до теб във блатото.
Когато си безкрайно, до последно уморен -
от въпроси, и от мрака, от тежести, от празното;
и си убеден как никой не може да те разбере;
усмихни се - можем да си поговорим само двамата.
Когато се опитваш да поспиш за малко,
а сънят проклет не идва, и не идва;
и неистово се мяташ изтощен до крайност;
усмихни се - сега ще те прегърна.
Когато умишлено си сам, и безпределно лош;
на прага в теб отвътре всичко да се скъса;
и гониш който и да е поредно пак, и пак, и пак;
усмихни се... защото аз няма си тръгна.
_________________
Много сме силни жените, когато обичаме, Кристи. Много!
Хилядократно повече от мъжете, и още повече от повечето. Когато е взаимно.
Независимо от убийствената липса. И точно поради нея...
Нека закича едно венче от върба в косите ти, с целувка!
|
]
Re: Скъсано
от kristi на 16.04.2006 @ 13:52:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, съкровище, и аз пиша само когато съм изтръпнала. Няма значение от какво. Нямах предвид размяна на нещо в момента написано....
Също от архивния архив:
Вечеря
Пердетата във кухнята са спуснати.
Затваря се интимния ни свят.
На печката шепти вечеря сложена.
Опитваме настъпващия мрак.
И колко думи, неизказани,
на масата нареждам и очаквам знак
да сипя любовта си в чаша,
която да изпиеш и да я напълня пак...
Венчето вече е в косите ми! Как го измисли това венче?..... |
]
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 16:47:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Затваря се интимния ни свят...
_________________
Моят дом е точно там...
Съдържа се в захвърлените твои дрехи,
които мислено обличам, докато те няма;
и в предизвиканите искрени усмивки
във ъгъла на устните ти, загрубели от умора;
и в тежестта на необходимото за теб мълчание -
(стъклата обикновено чупя с голата си кожа);
и в думите, единствено за мен запазени,
и във вътрешните рани с пробойни от пирони,
и в ужасно трудните моменти,
но и в тях били сме заедно!...
Моят дом...
Наднича от ръцете, с които ме прегръщаш;
и от нееднократното сбогуване;
и от липсата, от жаждата ми на пустинник
за теб и твоето присъствие;
и от всяка нота, в която избухва същността ти,
и от удоволствието да живея със мечтите - твоите;
и от всяка твоя фибра,
и от тупкащите капиляри
на побелелите от болка слепоочия;
и там - под слънчевия сплит,
в пулсиращата вена от желание...
Моят дом...
Моят дом е точно там -
в поредната ти хотелска стая,
но определено е и до камината;
и по пътя ти, обсипан със умора.
И където, и с когото и да си - без значение!
Моят дом е точно там,
където е сърцето ми.
Ти си единственото му условие.
И ако не си го следвам,
(а следователно и теб)
трябваше да си разбрал -
аз ще съм... бездомна.
_________________
Чудесно те разбрах за предизвикатествата, Кристи, но да си кажа...:) И аз така пиша - като теб. Изтръпнала. От болка. И от щастие. Кое е по-силно, друга история...
Надявам се влязох в твоята интимност подобавъщо. С нещо много скъпо, мое. И много топло отново. От архивите също, но не и архивирано като чувство...
За венчето - ами какво, умея да измислям...дал Бог талант...хаха.. защото ми е хубаво да радвам!
Виж колко си красива с него, нали?...:)
|
]
Re: Скъсано
от ole72 на 16.04.2006 @ 13:15:53
(Профил | Изпрати бележка) | Честита Цветница!!!
Много вяра и любов и всичките ти болчици, да излекува Господ Бог!!! |
Re: Скъсано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.04.2006 @ 13:33:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Честита да е и на теб!
Сърдечни благодарности... Има ги и двете достатъчно, повярвай ми - и вярата, и любовта.
Надявам се в способностите на Бог определено, но за всеки случай нали може да предам и на единствения лечител на болките ми също да помага?..:)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 865
ХуЛитери: 1
Всичко: 866
Онлайн сега:
