Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 1
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякъде там
раздел: Разкази
автор: Slon-Madrigal

От време на време започваше да духа силен западен вятър и развяваше престилките на сестрите, скупчили се около телата на полето. Може би щеше да вали - сивото надвесено небе почти се беше сляло със сивотата на безредно разхвърляните човешки останки. Ала въздухът беше кристално ясен, студен и чист, леко напоен с дразнещата миризма на амоняк, карбол и умрели хора.
Райна Касабова, 16-годишна, милосърдна сестра, вървеше между труповете и тъй, като нямаше работа мислеше за лошото време и за това, че утре няма да има боеве, но вчера имаше, бяха твърде усилени даже, дори не можаха да се доберат до ранените и те бяха стояли толкова време така - непогледнати... Изсъхналата кръв покриваше пръстта, черните сухи нишки сякаш извираха от самата земя, оплитаха се около скъсаните й обувки, завираха се по пръстите й...
Тя, Райна Касабова, беше дете, когато обявиха войната.
Войната беше справедлива, така казваха всички. Жените и децата им ги изпращаха на фронта с цветя, все едно отиват на гурбет в Цариград. Почти нямаше разплакани и тъжни хора. Сякаш и най-малките знаеха, че сега не трябва да се плаче, не трябва да гледаш в очите онзи, който тръгва, за да не угасне еуфорията.
Откъде да знае тя тогава колко смърт може да донесе победата и колко гробове трябва да изкопаеш сам, с тежката лопата, с която някой селянин е заривал картофите...Как й се ядяха картофи, варени картофи с малко сол...
Вместо с картофи, полето бе засадено с гъсти лехи от мъртъвци. Небето беше толкова сиво, че сякаш някъде отгоре започваше да се носи тежкия звън на камбана.
Нямаше оцелели днес. Какво правеше тя тук?



Добре я бяха научили на смирение и милосърдие. Трябваше им цялото й милосърдие и всичката й вяра и тя им ги даваше, докато един ден не видя аеропланите. В нейните учебници по закон Божи нищо не пишеше за аеропланите. Направени от метал, а така се различаваха от лопатата... Както Небесното Царство от Земното Царство."Всичко можеш, Райна, всичко можещ..." така й говореха тези птици и тя всяка вечер ги гледаше как идваха и си отиваха, издигаха се във въздуха и се приземяваха, нищо, че времето бе лошо, нищо, че по тях стреляха... Летяха големите птици против целия свят и бяха толкова красиви!
Понякога Райна си представяше, че те са избрани от войската на Небесното Царство да дойдат на земята и да воюват, докато войната свърши и останат само най-силните...


Още след полунощ бурята бе отминала и призори тя мъкнеше към помийната яма голяма кофа с отпадъци и окървавени парцали. Беше много рано - войниците спяха, налягали в землянките си и може би сънуваха родните си домове, семействата си или пък децата, любимите си. Райна вървеше тихо и внимаваше да не дрънка много с дръжката на кофата. Помийната яма бе зад бараката, където стояха аеропланите - там по светло винаги имаше хора, суетяха се покрай машините, караха се, винаги нещо поправяха. Сега там нямаше жива душа и Райна остави за миг кофата на земята, промъкна се и погледна през дъските - вътре бяха белите птици, лъскавите им тела вече излизаха от нощния мрак и победоносно разперваха криле...
Така я намериха офицерът и механикът, когато дойдоха да изведат аероплана за полета. Райна им се примоли и те се съгласиха да я пуснат вътре да полети с тях - казаха й, че може да умре, защото аеропланът няма оръжия, ще хвърлят прокламации по вражеските позиции, за да се спре войната...


Райна Касабова стана първата жена в историята, летяла на боен самолет.Годината беше 1913. Войната не свърши.


Публикувано от BlackCat на 15.04.2006 @ 18:33:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Slon-Madrigal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 06:17:57 часа

добави твой текст
"Някъде там" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Някъде там
от Marta на 18.04.2006 @ 18:43:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Защо ми звучи като част от текст? - (започвам да се повтарям ;)

Много образно и живо пишеш, вижда се и мирише гадно, а мечтите на момичето и фантазиите и за самолетоптиците са контрапункт - ефектът е такъв - контрастен, и смавйващо обнадеждаващ - "хората имат мечти и при подобни нечовешки условия? каква сила! какви момичета, а!"

а и само разказ да е - има си я цялостта, а началото и края - отворени - защо не ?
или не - може да е разказ, който да се разтегли напред и назад - много е "гъст" текста - виж колко съм досадна само )


Re: Някъде там
от Slon-Madrigal на 19.04.2006 @ 16:39:02
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност това беше по-голям текст, който не харесвах в стария му вид и бях решила да променя. Доста неща отпаднаха, други прибавих. Но работих по него много малко време, затова звучи такъв недовършен. Напоследък съм само фрагментарна:))) Трябва да седна и сериозно да се занимая. Мисля дори да включа в текста и още един епизод - ще го поправя и ще го пусна може би в коментар след няколко дни.Благодаря за хубавия отзив!:)И многошареяйцести празници!:))))

]


Re: Някъде там
от Marta на 19.04.2006 @ 16:44:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
И на теб - здрави яйца ;)

Поздрав!

]


Re: Някъде там
от copie на 28.04.2006 @ 18:48:26
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш :) Влизаш под кожата на героя и на читателя
Поздрав!


Re: Някъде там
от Slon-Madrigal на 30.04.2006 @ 15:20:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, но все ще го поправям този текст и все се бавя:) Обещавам утре:)

]