Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за костенурките
раздел: Други ...
автор: mai4ka

Липсата на раздел " Приказки за възрастни с елементи на разсъждение" ме предизвика, да благославям този който е измислил раздел "Други"

Имало едно време...
Така започват много приказки. Така ще започна и аз приказката за костенурките.

Тя костенурката била една в началото на приказката. Разхождала се самичка из джунгла, която кой знае защо някой нарекъл "Интернет". Срещала по пътя си различни създания. Някои и харесвали, други били агресивни и ги избягвала. Била още малка и много любопитна. Влизала по всякакви шубраци, намирала нежни създания покрай поточетата, срещала страшни в тъмното. С едни се заприказвала, други отминавала. Някои запомняла с добро, други с недотам добро. Вървяла и търесела. И тя не знаела какво. Имало нещо недовършено в нея и вярвала, че ще го намери. Онази частичка, която ще запълни празнината и ще я направи цяла.
И така... Както си вървяла един ден, видяла насреща си друга костенурка."Това пък какво е?" запитала се тя. Такова нещо още не била виждала. А то се приближило и казало:
- Здаравей! Радвам се, че се срещнахме! Търсих те.- усмихнало се.
- Така ли? Защо мен?
- Защото сме от един вид и можем да продължим пътя си заедно, да се подкрепяме и да си помагаме. Искаш ли?
- Незнам. Преди време срещнах едно бяло, пухкаво създание с дълги уши, много хубавко. И то ми каза същото. Обаче веднъж нещо шумна в едни храсти и то побягна, пък аз се скрих в черупката си. И когато се показах отново, него го нямаше. Така и не разбрах къде изчезна.
- Било е зайче. А ти си като мен. Ела да повървим заедно! Сама ще прецениш.
И ... Те вървели заедно ден след ден. Говорили си за вчера , за утре, помагали си, мечтаели, скарвали се по мъничко. И някакси подмнавали другите създания, когато ги срещали. Било хубаво, било мило, било истинско...

Веднъж обаче костенурката останала сама. Скучно и било докато чака и се огледала. Видяла до едно дърво кафяво, пухкаво животинче с дълга опашка, което се мъчело да строши орех. То казало:
- Аз сам катеричка. Искаш ли да си поиграем:-)
- Аха... Много искам. - отговорила нашата героиня. - Скучно ми е. Чакам приятел. Дай да ти помогна с орехчето!
- И аз чакам моята приятелка. Ето помогни ми.
Заиграли се, посмели се и седнали да си починат. Дошла другата катеричка. И тя се запознала с костенурката. Харесали се. После тъкмо, когато катеричките щели вече да си тръгват, дошла и втората костенурка.
- Ела! Ела, да те запозная! - с много радост и гордост посрещнала приятеля си костенурката. - Вижте нали е прекрасен!
Побъбрили четиримата малко. После катеричките си тръгнали.
И тогава... Тогава се случило нещо странно. Голямата костенурка се засилила и силно ударила малката.
- Но защо?- недоумqвала тя.- Защо?- в очите и се появили сълзи.- Защо ме удари? Аз тъкмо си мислех, че... че съм си намерила другарче, че вече няма да съм сама, че лошото свърши, че ще се обичаме, а ти ме удряш! Не разбирам!
Болката и обидата така се смесили... Разплакала се. Залели я вълни на отчаяние. Мечтите и се сринали. Бъдещето и се видяло тъжно, самотно, празно... Объркано и безсмислено. Обърнала се да избяга.
- Почакай... Виж! Не исках да те нараня! Исках само, да ти покажа нещо. Ти си още малка и не знаеш, но ние костенурките сме много нежни създания. По-нежни и много по-лесно раними от другите. Разбираш ли? Затова природата ни е дала тези черупки. Да ни пазят. А ти! Какво правиш ти? Показваш се на първия срещнат. Дори не знаеш какво е, а си се показала цялата. Ами ако е лош! Ами ако те нарани или изяде! Трябва да се научиш, да се пазиш сама! Така е в живота. Срещат се всякакви твари. Обичам те! Искам да умееш да се пазиш. Разбра ли ме?
- Ама те бяха такива хубави и пухкави... Не може да са лоши!
- Еххх, ти! Много има да учиш. Хайде ела, да те прегърна!
Голямо объркване настанало в главата на костенурката. Това ли е да обичаш? Това ли е? Не можеше ли просто, да и каже, без да я удря? А може би, пък е трябвало, за да схване смисла по-бързо.
Уморена от мисли, решила да се довери и да повярва, че това е то - обичта. И пак била доволна. Вървели пак заедно и пак мечтаели, и пак било хубаво, и т.н....
Но както се случва в приказките едно "Но" винаги се появява, когато най-малко очакваш. Та:
Но един ден по пътя се появило поточе и костенурките не можели да преминат. Голямата костенурка с много труд домъкнала едно клонче и го подала на малката, за да се хване. А тя (малката) била толкова уморена, че го изпуснала. И ...

И последвал нов удар. По силен от първия.
- Как можа? Защо ме излъга? - развикала се голямата костенурка.
- Аз ... за кое?- недоумението на малката било така голямо, че не останало място нито за болка, нито за обида.
- Можела си да преминеш и сама! Можела си! Но ме излъга!
- Не мога. Уморена съм. Изпуснах клончето.
-Ти си лъжкиня и измамница, а аз вярвах в теб... Изпуснала била! Че то беше толкова близо до теб. Ти си лоша! Какво си ти всъщност? Маскирала си се като костенурка, за да ме измамиш , да се покажа, и да ме изядеш...

В този момент минало едно миещо мече. Видяло малката костенурка. Харесала му и я взело със себе си. Тя се уплашила много. Свила се в черупката си. Притаила се. Станало и мъчно и отчаяно. Не знаела как, да се защити.
На другия ден цялата джунгла говорела, че е измамница. Отчаяла се съвсем и се предала. Какво значение имало къде е, щом е загубила приятеля си и решила да остане при мечето.
Дните минавали... Ден след ден тя мислела, за своето другарче. Липсвало и. Чудела се откъде това недоверие? Питала се: "Кой ли, го е наранил толкова много и защо?" Спомняла си, колко пъти е било до нея, когато и е било трудно. Спомняла си, как то и помогнало, да забрави бягството на пухкавото с дългите уши. Спомняла си за мечтите. Плачела всеки ден.
Мечето се грижело за нея с всичкото си внимание. Давало и най-хубавото от храната си. Но тази храна била мечешка. И разговорите, с които я развличало били мечешки, и грижите също...

Костенурката често излизала самичка. Отивала до поточето, където била щастлива с другарчето си за последно - то си стояло там свито в черупката си - и го гледала. Казвали си по нещо, но отдалеч.
Сърцето и се късало. Искала да направи нещо. Искала да го извади от тази черупка, да го погали, да го успокои, да види усмивката му. Не знаела как...
И ето ... Тя имала всичко. Имала дом, не мислела за храна, имала си грижовно мече, което никога нищо не и отказвало, а копнеела да е там... в джунглата... при него. Копнеела за обичта му, за нежните думи, за всичката радост, която и давало с усмивките си, за всичката сила , която и дарявало с вярата си, за...
Обичала го.
Страхувала се от него и го обичала.
Един ден не издържала и избягала от мечето.
Сега броди сама из джунглата и търси усещането за цялост и свобода. Връща се до поточето. Гледа отдалеч. Пита се: "Как се случи така? Как? Как? Как... И защо..."

Понякога се срещат, но голямата костенурка вече не излиза от черупката си . Малката също не смее. Отеква само ехото на тракащи черупки , когато се сблъскат. И всеки с желанието си да излезе от там, да се слее с някой себеподобен, да приеме в себе си и да бъде приет. И всеки с болката си. И всеки в затвора на собствените си страхове.

Здрави черупки имат костенурките. Много здрави. Така ги прави природата за да оцелее нежното създание вътре в тях. Могат да се блъскат една в друга с години, докато се разделят, или докато някоя черупка се счупи и нежността умре. Никой не може да извади уплашена костенурка навън. Никой... Няма начин. Трябва да се успокои с много любов и нежност, докато сама пожелае да излезе.

Един ден... когато нашата костенурка отишла до поточето , него го нямало. И на другия ден също. И на другия. И на другия. И на другия...
Седнала сама до едно камъче и заплакала. Сълзите и били чисти, кристални... Падали във водата и се изгубвали в нея. Всяка сълза била свидетел за мила мисъл, за нежен спомен, всяка една изтривала красива мечта, добра надежда... падала и водата я отнасяла. Дълго плакала костенурката ... Като мен, докато писах тази приказка. Искаше ми се краят да е щастлив.

Сега се питам: Дали изобщо някой от тях двамата ще посмее, да се покаже отново? Дали да приема , че има и тъжни истории?

Навремето ми подариха книжка с приказки на Андерсен. Бяха тъжни. Така и не ги дочетох.
Може би е време, да порасна и да взема онази захвърлена книжка. Да приема саществуването и и да я подредя до останалите в библиотеката!
А може би е време, да си запаля огън с нея! Да гледам как гори и кой знае... може някъде в пламъците , да видя една забравена сълза, неопетнена от огъня и непометена от водата. Като перличка... Блести и чака, да я стисна в шепата си. Една сълза... Отронена от него... и оставена там... там на камъчето... за нея! За спомен от една неосъществена , но истинска мечта!

Незнам....


08.03.2005 / Варна /


Публикувано от BlackCat на 14.04.2006 @ 21:44:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mai4ka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.06.2021 год. / 18:18:55 часа

добави твой текст
"Приказка за костенурките" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за костенурките
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 14.04.2006 @ 21:53:26
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Жизнено важни са черупките ни, а тъй ни тежат понякога...


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 14.04.2006 @ 22:01:09
(Профил | Изпрати бележка)
Автора тъкмо се чудеше, какво е искал да каже с този текст :-)

Виждаше ми се някак объркан и неясн. С този коментар доби цялостност.

Благодаря ти, cefuleSteven!
Разбрал си ме по-добре, отколкото аз се разбирам :-)

]


Re: Приказка за костенурките
от angar на 14.04.2006 @ 22:23:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Тази жажда, тази нужда от усещането за цялост и свобода - колко костенурки е погубила!

"Приказки за възрастни с елементи на разсъждение"? По-добре заглавието да е само "Приказка за възрастни". Добавката "с елемент на разсъждение" настройва подозрително - да не би случайно да заразсъждаваш с цел да ни поучаваш!

Много хубаво е написано! Това си е твоят толкова познат от предишните ти разкази стил - пълен с доброта, безкрайно романтичен и мъдър!

Само дето понякога сменяш местоименията, заменящи приятелката-костенурка: ту е тя, ту е то, а най-вероятно е той - костенур! Тази смяна може да пообърка читателя.

И не бъди толкова тъжна, Маичка! Но то на 8 март за жените е разбираемо да им е тъжно!


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 14.04.2006 @ 22:49:40
(Профил | Изпрати бележка)
"Тази жажда, тази нужда от усещането за цялост и свобода - колко костенурки е погубила!"

Приятно е да си разбран и така топли.
Ех, че ме усмихна, Ангар:-)))

Приемам всичките ти забележки. Друг път ще внимавам повече с местоименията и със заглавието, и с поучаването.
И мен ме побърка тоя костенур, докато писах. По едно време чак съжалих, че не разказвам за две различни животинки.

Не съм тъжна:-) А и ти винаги ме усмихваш.
И освен това много ми харесва, как забелязваш подробностите. За датата най-не очаквах:-)

]


Re: Приказка за костенурките
от Azuchena на 14.04.2006 @ 22:32:42
(Профил | Изпрати бележка)
"Никой не може да извади уплашена костенурка навън. Никой... Няма начин. Трябва да се успокои с много любов и нежност, докато сама пожелае да излезе."
Не само костенурката, и за нас човеците е така, нали!. Нараняваме се, търсейки едно и също-другарче.
Благодаря ти


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 00:00:57
(Профил | Изпрати бележка)
За нас човеците е така, за съжаление...
Аз ти благодаря, Azuchena!

]


Re: Приказка за костенурките
от pin4e на 14.04.2006 @ 23:48:44
(Профил | Изпрати бележка)
Могат да се блъскат една в друга с години, докато се разделят, или докато някоя черупка се счупи и нежността умре. Никой не може да извади уплашена костенурка навън. Никой... Няма начин. Трябва да се успокои с много любов и нежност, докато сама пожелае да излезе.

знам, че знаеш...:)))


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 00:04:09
(Профил | Изпрати бележка)
Поли!!!

:-)))




]


Re: Приказка за костенурките
от Marta на 15.04.2006 @ 06:27:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:) поздрави от една почти бивша костенурка - много е трудно да се оттървеш от черупката и изключително лесно след това може пак да се напъхаш в нея

много е хубава приказката, майче


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 09:49:58
(Профил | Изпрати бележка)
То и аз "почти бивша" :-)

Благодаря ти, Marta, за коментара!
Споделя ме :-)

]


Re: Приказка за костенурките
от jonkata (fidel12@abv.bg) на 15.04.2006 @ 09:04:34
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Здравей, Маичка,
Усещането за цялост и свобода не може да ни даде никой, не защото не е постижимо, а защото е вътре в нас. Това, което търсим навън е всъщност другата ни половина, нашият анимус или анима. Ако не беше така, нямаше постоянно да изискваме нещо от обекта на нашата любов, нямаше да ни води нуждата от него или нея.
А по повод на приятелството, има ли искрени приятелства, няма ли и това са думи, и разсъждения, може и да има, може и да няма.
Смисълът (това не е мое откритие) е да постигнем собствената си цялост и тогава можем и без черупка.
Пътят към нас самите е интересен и си струва.
Желая ти приятни почивни дни.


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 10:13:11
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога търся, и хем знам какво, хем то изглежда толкова нереално, така далечно и объркано. Странно е усещането, когато го намеря. Хм... понякога не разбирам, че съм успяла, друг път се оказва, че търесенето е това което вдъхновява и всъшност не ми е нужно, това което търся. Нужно ми е било самото търсене.
Приятни почивни дни и на теб, jonkata!
:-)

]


Re: Приказка за костенурките
от copie на 15.04.2006 @ 09:10:31
(Профил | Изпрати бележка)
:( Познавам ги тези костенурки :(

Тъжна и нежна приказка...
(и мене Андерсън много ме мъчеше... дали да не взема сега да го прочета?)


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 10:19:47
(Профил | Изпрати бележка)
Уоуу, copie :-)

Сакън, не чети Андерсен! Само това ми липсва: Да подсетя някой за него:-(

Благодаря ти, че се отби! Знаеш, как ти се радвам :-) Нали?

]


Re: Приказка за костенурките
от copie на 15.04.2006 @ 11:02:05
(Профил | Изпрати бележка)
:)))) Бе няма! Беше моментен порив, споко! :)))))

Знам! И аз на теб! :)))))

]


Re: Приказка за костенурките
от sradev (sradev@о2.pl) на 15.04.2006 @ 12:47:03
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
a opitaj - pxrvijat sre6tnat i mu podari 4erupkata


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 14:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ама съм и аз...
Как не съм се сетила? Добре че си ти да подсказваш:-)

Sradev!!!

]


Re: Приказка за костенурките
от sradev (sradev@о2.pl) на 15.04.2006 @ 19:57:04
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ne e stra6no.
nikoj ne vjarva na istinata

]


Re: Приказка за костенурките
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.04.2006 @ 18:02:42
(Профил | Изпрати бележка)
Черупките....
Ах, как ги и обичам и мразя!
Глей ме само!
Черупките ни, въпреки всичко....са крехки....и се самозаблуждаваме, че ни пазят!
Приказката ти е много, ама много поучителна!
Поздрави!


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 20:17:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, PLACEBO!
Радвам се че ти е харесала.
Поздрави и да се усмихваш:-)

]


Re: Приказка за костенурките
от ESEN (z55@dir.bg) на 15.04.2006 @ 18:42:26
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Много размисляща приказка, Маичка! Ах, тези елементи на разсъждение!... Колко много асоциации...
Героинята ти е прекрасна! Малко е объркана, но в този свят кой ли не се обърква понякога. Важното е, че търси пътя и все някога ще го намери.
Прегръщам те!;-), :)))


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 20:21:36
(Профил | Изпрати бележка)
Търси, Златна, търси...
И аз си те прегръщам :-)))

]


Re: Приказка за костенурките
от libra на 15.04.2006 @ 20:32:53
(Профил | Изпрати бележка)
аз пък харесвам и Андерсен и Вилхелм Хауф..
като погледнеш и Червената шапчица е жестока приказка..
и се сещам за едната единствена приказка написана от мен за едно лъвче беше - и за себеподобните..
та там се казваше, че всички се страхуват от него, щото е лъв, пък то си търсеше приятели..и т..н.
приказки..
дано костенурката си намери мотив да излезе от черупката
всичко е в нас, никой не може да ни накара да го направим, ако не осъзнаем че го искаме..
поздрав маи4ка, объркан коментар стана моя, ама си мисля на глас и пиша..


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 21:05:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ама си, Либричке!
Харесвам коментарите ти:-) не малко при това.
И освен това също много харесвам Вилхелм Хауф. А що се отнася до Андерсен, това че не го чета, е признание за таланта му. Ако пишеше бездарно, едва ли би ме развълнувал толкова, че да го помня след 25 години. Обичам приказки Либричке. Прочела съм хиляди, преплитат се в главата ми, лесно ми е да измислям и аз... Но помня само тези на Андерсен. И сълзите си помня. Не бих ги чела пак, точно защото са ме развълнували повече, отколкото мога да понеса.
А костенурките - незнам всъшност. Може би на тях черупките да са им само от полза. За хората обаче ги възприемам като капан от страхове тези черупки. Стаха се поражда от инстинкта ни за самосъхранение и е добре да ги има (4ерупките), но не бива да живеем в тях. Изкривяват се и виждането ни за нещата от живота, и общуването с другите, и какво ли не...
Поздрав за теб и се радвам, че си помисли на глас за мен :-)))

]


Re: Приказка за костенурките
от libra на 15.04.2006 @ 21:10:15
(Профил | Изпрати бележка)
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2506&mode=&order=0&thold=0

]


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 15.04.2006 @ 21:59:12
(Профил | Изпрати бележка)
:-) Днес съм се разбъбрила...
Бъбрих и там

]


Re: Приказка за костенурките
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 17.04.2006 @ 20:59:57
(Профил | Изпрати бележка)
Една приказка с много приказки вътре, с множество светове и тайни...

Бронs...уроци по предпазливост и накрая...рани от този, който дава уроците...а и самият той - наранен...

Понякога носим причините за раздялата вътре в нас и те не са нито в срещнатите приятели, нито в ненаучените уроци, а в някаква незрялост, която по абсурдни причини не се дължи на възрастта...

Разминаването не прави щастлив нито един от тези двамата...И надеждата на автора е поне читателите да не допуснат същата грешка и да докажат чрез собственото си страдание истината , че " Любовта се ражда от всичко и умира от нищо".

Есеистичната част от разказа е също така великолепна и топла. Въпреки определена назидателност на посланията, тя не дистанцира читателя, а го кара да чувства и дори накрая да поиска да грабне тази сълза и да я стопли в собствената си шепа, превръщайки я в перличка.


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 17.04.2006 @ 23:09:39
(Профил | Изпрати бележка)
.... .... ....... ........... ..... ... .

Това е заекване, estela41 :-)))
Искам да кажа нещо, ама само гледам...
Благодаря за този коментар!!!

]


Re: Приказка за костенурките
от jel на 06.05.2006 @ 13:33:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво -особено онова за черупките и нежните създания- страхотно!


Re: Приказка за костенурките
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.05.2006 @ 14:46:18
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се че ти харесва.
:-)
Поздрав и усмивка за теб!

]