автор: veniamin

Мислите по теб са по-дълбоки от езерото,
в което хвърлям камъчета.
И всяка достига брега, но ти отдавна
не се вълнуваш от моите ореоли.

Аз мълча.
Гледам жабките,
които танцуват по водата
и потъват към дъното.

После се потапям бавно
в студената вода.
Рибите се плашат от отражението ми.

Но те могат да избягат
и да се върнат,
а аз не искам нито да бягам,
нито да се връщам.