автор: tsveti

Вървях един следобед...
По широката Пиротска
Вървях и беше късно лято (или ранна есен) ако предпочитате.
И бе красив деня, безспорно.

И... както си вървях безцелно и мятах погледи по пъстрите витрини, видях един прекрасен камък - бял, oпечен от августовското слънце и си казах защо пък да не поседна, да изпуша една цигара и да позяпам малко тия хора дето все бързат за-някъде.
И седнах. Отворих си чантата за цигарите иии ах! - изненада - няма ги!!! Сетих се - забравих ги вкъщи - след скандала просто хукнах и се оказа, че съм ги забравила на терасата са, сигурна съм, между разцъфналите китки, щедро накичени с цвят (а казват, че не цъфтели в подобна атмосфера - на конфликти и раздори, на семейни драми; глупости на колелца - цъфтят си и не им пука за наште простотии, бездушни създания, жилави егоисти - ще цъфтят ако ще и бомби около тях да падат).
Еееееееееее, кофти, мноого кофти ми стана!
Тъкмо си се настаних
Като в трон се почувствах
И сега кво - започва спектакъла, артистите произнасят първите реплики, а аз като пълен простак трябва да ставам да търся цигари! Направо се изчервих при мисълта за подобно профанство
Ама, няма как! извинете ме моля, обичам изкуството, ама не мога без цигари!
Затътрих се да търся цигари
Брей, проблем!
По цяла Пиротска една будка за цигари да няма!
Още повече се вкиснах
Направо сълзи ми потекоха.
Ох, майчице, ако и цигари не намеря, направо умирам! Ега ти живота!
А! - стрелка - на 50 метра - цигари и алкохол!!!!!!
Какво 50 - 5 километра ще извървя ако трябва!
Еййййййййййй, най-накрая - достигнах заветната цел!
Влязох - не павилион, а малко магазинче беше. И цигари имаше - точно срещу мен - лъскави и примамливи шарени кутийки - сухо запреглъщах, чак почувствах познатото гъделичкане на дима по венците, езика, гърлото и ооооще по-надолу...
Ама, не е истина, няма ли кой да ми продаде цигари, бе? Дали да не открадна?
- Добър ден!- котешко-зелени весели очи се тренчеха присмехулно в мен
- Мога ли да помогна с нещо?
- Да! Средец Минима!- извиках
Захили се тъпото хлапенце
- Неееееее, Victory Ultra е за вас - и направо ми протегна кутията
- Аааа, добре! Супер! - изведнъж ми стана мноооого весело и го наградих с една от най-младите си усмивки
- Нещо друго мога ли да ти предложа - много нежно ме попита
И ме погледна лукавичко с прекрасните котешки очи "Нещо мноого по-вълшебно от цигарите, само кажи" - дори умоляващо ме погледна „Ще затварям след малко..."
„Хлапенце прекрасно, не знаеш с кого си имаш работа..." - нервно въртях кутията Victory в ръце -
„... ще те събличам бааавно..."
„Я по-добре да се върна на камъка. Там мога да те имам без по-следици и драми - и теб и всички останали..."
„... цяла нощ ще те... рисувам..."
„Я да побързам, че съвсем ще изпусна шоуто"
„... ще те... изплача"
„ И тия дяволски очи... омайвай друга някоя с тях, не ми обърквай съвсем тихата лудост"
„... ще те съ-творя наново"
„И не ме разплаквай сега, че... малко ми трябва... съвсем мъъъъъничко и ще се предам"
„... ще те възпея"
„А после - какво ще те правя, дяволче. Знаеш, на теб ти трябва слънчево момиче, аз нямам нищо да ти дам - освен приказката за цветята, дето най-буйно цъфтят на война..."
"... в слънчеви лъчи ще те люлея"
„От друга приказка си ти, недей! Моля, остани си, котараче, а аз да тръгвам, че закъснях"
Обърнах се просто и тръгнах.
Запалих цигара
Камъкът ме очакваше - светъл, приветлив, величествен. И слънцето щедро го къпеше. Седнах и пуших дълго - цигара от цигара. А погледът ми се рееше по минувачите в нестройни редици. Май за никъде не бързаха всъщност. Спектакълът си течеше спокойно и никой не беше забелязал, че закъснях. Даже никой въобще не ме беше забелязал.
Бях си сама, както винаги.
В мойта си приказка.
Беше ми топличко, седях си, пушех си. Добре ми беше - дори - спокойно, някак - светло
И изведнъж почувствах - издигам се, политам - висооко, високо. Все по-топло и по-топло ми става. Един слънчев лъч роши нежно косата ми. Едно малко облаче пръска закачливо ситен дъждец и се кикоти лекомислено като дете
А на люлката до мен седи огромен черен котарак и замислено съзерцава опашката си
Сигурно ми се сърди, че не се сбогувах...