автор: stanislav

Вляво на вашите екрани е Джон. Той е строен. Гладко избръснат. С бельо на Версаче. Кожен панталон, кожен елек, кожена шапка. Но не и кожа и кости. Едър е. Силен е. Той е идеал. Всички погледи на зрителите са приковани в него. Той донякъде обезсмисля панорамния план. В Джон е силата, негова е главната роля.
Той поема репликата, завърта я между зъбите си и с изящен финт я пуска към противника.
- Гооооол - обърква се дори коментаторът.
Няма гол. Насреща му стои жалко подобие на каубой. Наричат го Бил, а всъщност се казва Борил и не е каубой, а кравар. Майка му е от Павликени, баща му - преселник от Тутракан. Бил бърка с пръст в носа. Вади нещо от там и зарежда пистолета си. Тези зрители, които забелязват жеста възкликват: Уф!, а по-чувствителните от тях самозабравено припадат.
Джон гледа пренебрежително и не обръща внимание на своя противник. Той знае, че ще бъде победител. Негова е главната роля. Разказвали са му сценария. Да, той не обича да чете. Прави го само когато се налага - етикетите на облеклото си, за да се убеди, че е марково и условията по договора на банковите му влогове, за да не го преметнат с лихвата.
Въздухът около Джон блести от чистота. Той мирише на парижки парфюмериен магазин. Кожата под мишниците му е суха цял ден. Автършейфът по лицето му привлича жените като мухи. Избръснат е толкова гладко, че като го погледнеш можеш да видиш в него собственото си отражение, като в огледало. Конят му е последен модел, силен, колкото за стотина.
Какво да кажем за Бил. Каквото и да кажем, ще го направим от известно разстояние. Ако използваме сравнение рискуваме да обидим някое животно или природозащитник. Бил вони. Бил е мъжкар. Мухите му налитат, както жените на Джон. Потта чертае загадъчни овали под мишниците му. Дрехите му са втора употреба, все още далеч от своето първо пране. Лицето му е вдъхновявало не един поет с решетъчния си лунен си пейзаж, а брадата му го опасва като телени мрежи концлагер. И това е така. Много рядко отделни думи успяват да се промъкнат на свобода през това съоръжение. Не можем да говорим точно за кон. Той притежава някакво съмнително транспортно средство от половин или по-малко конска сила или слабост, което отдавна не е в движение.
Бил е пил. Естествено. Във вените му освен кръвни телца се размотават и един - два промила алкохол, за компания.
Бил не е запознат с действието, защото не знае да чете. Никой не е разказвал сценария на Бил, защото никой не го е доближавал достатъчно, за да го стори.
Бил не харесва Джон и скоро ще му го покаже. Джон ще убие Бил, но няма да вложи отрицателни емоции в това. Джон живее природосъобразно и убива в съгласие с вътрешната си хармония.
Публиката се е скупчила пред вратите на кръчмата и с интерес наблюдава. Няколко по-буйни зрители крещят екзалтирано и чупят седалки. Един, по-практичен, приема залози. Жените са обединени в лига, която се стича от устните им докато втренчените им погледи запечатват лика на Джон за нощния сън.
Животът в градчето отлежава в обичайното си русло.
Сега е моментът за рекламна пауза. Хляб, зрелища и реклами. Работим по новата пазарна формула. Рекламира се продуктът живот. Със съмнително качество и неизяснен произход. Рекламното лице е грозно, уродливо, по-скоро прилича на задник. Тази презентация прилича по-скоро на антиреклама, но чудно защо този продукт намира широко приложение сред човечеството. Търсенето далеч надвишава предлагането.
Връщаме се отново към действието. Виждаме, че спонсорите са се погрижили преходът към действието да е почти незабележим. Джон ползва активно рекламирания продукт „живот". Той трепери вътрешно, да не го загуби, а външно полага всички усилия да показва колко добре му се отразява употребата му.
Бил е от другия край. В който си искате смисъл. Бил гледа спокойно смъртта в очните кухини. Него не го е страх от нея. Единственото му противно нещо на този свят е животът.
Е, идеалната двойка, нали. Зрителите вече предвкусват края на идилията по американски. Те знаят какво ще стане, но не престават да го гледат с неподправен интерес отново и отново.
Героите се гледат право в очите. Джон - спокойно, надменно, с чувство на явно превъзходство. Бил - злобно, нервно, готов да погълне цялото мироздание и след това да го повърне така, че светът да разбере какво точно е чувствал през живота си.
Моментът! Джон долавя трепет в очите на Бил. Вади пищова и стреля. Бил примигва, защото в стомаха му има бобен преврат. Той вижда как Джон посяга към оръжието и го насочва към него. Той усеща парещата рана и чува звука от изстрела. В този ред. Това не му прави впечатление. Пистолетът му вече е в ръката. Пръстът е на спусъка. Свива се. Чува се глухо прищракване и един гнусен сопол се лепва на елека на Джон. Това го няма в сценария. В живота, също.
Това е. Краят. Бил избързва да се свлече мъртъв на земята. На лицето му кой знае защо (в залата се вдига гора от ръце) се възправя горда усмивка. Камерата очудено се привежда над него и се отдръпва уплашено. Какво си мисли той, нали загуби!? Тръгва към Джон. Едър план на неговата физиономия - безнадеждна ужасена гримаса, чиста неприкрита лудост. Камерата повтаря номера с уплашеното отдръпване, трябва да й се признае, че го прави много естествено. Ами сега. Съдията се колебае за кого да свири победата.
Зрителите сочат елека на Джон и ужасени се кръстят. По-набожните палят свещички, а по-практичните печатат некролози. Някой от тях вече са заподозрели измамата - това не е уестърн по американски, това е живот по български, но знаят, че са се хванали на уловката и след като са изгледали прожекцията никой няма да им върне парите.
Ето какво се случва накрая:
Смъртта идва със своята коса и повежда Бил към цъфналата ръж. Работа го чака.
Животът, изтупан, с костюм и куфарче в ръката, грабва Джон за сърдечния мускул и бавно, но сигурно му разказва играта.
Зрителите не разбират какво точно става. Те са очаквали грандиозен сблъсък на ценностни системи, на добро и зло, на истина и лъжа, на щастие и нещастие. Те са очаквали доброто да възтържествува над злото. Те поглеждат в гладко избръснатото лице на Джон и виждат в него трупа на Бил. Виждат и своите трупове, също.
Постепенно всички излизат от вцепенението и виждат, че киносалон няма. Мястото е празно като вакуума, който се е образувал след куршума на Джон. Те се намират именно там, в този вакуум. Това е мястото им.