Кръвта от моята вена
пълзи по стените на колбата.
Не знам на кого и кога
ще послужи.
Може след време -
когато вече ме няма.
Какъв ли ще бъде тогава моралът?
Възможно е този,
когото кръвта ми спаси,
в часовете,
в които все още лежи,
да запита:
- Какви ти бяха мотивите?
- Приятелю!
Давам от своята кръв,
защото те обичам!
Искам да бъдеш щастлив -
винаги и във всичко!
- Ще поискаш ли нещо в замяна?
- Да, иска ми се -
да обичаш живота и хората!