Не си казахме сбогом.
Просто мълчим.
Всеки в своята клетка,
не протяга ръка.
Спокойна раздяла.
Логично... дали...
Аз наум те целувам
и гледам как изгаря
всичко, което гори.
И промъква се леко,
като плаха кошута тишина.
И тежи висинето
луничаво в нощта.
По пътечката иде
сиво - синкав студът,
призрачна мрежа изопва
като капан за самотни души.