автор: pasata

През колко мигове, през колко тъга и копнежи,
през колко молитви, през колко мечти преминах,
докато те намеря, мое сърце.

През горестта, през задушаващата мъка,
през гнева, пронизващ в сляпа болка,
през страха да бъда сам,
през любовта, която бях изгубил,
през нежността, която бях погребал,
през безбройните безлунни нощи,
в които съм изгарял от копнеж,
през заглъхващите шумове
на горещите летни нощи,
през плача на сподавените утринни възгласи,
през разтопеното червено на залеза,
през уморената прохлада на утрото,
през чезнещите спомени,
които с вятъра се връщат,
през сънищата, в които се завръщам,

през жалките опити да бъда честен,
през непосилните усилия да бъда искрен,
през истеричните набези на чудовищната похот,
през жалките пориви на пресъхналото тяло,
през неизбежните мисли за край и обреченост,
през неуспешните битки със себе си,
през горчивото съжаление за изгубени мигове,
през безучастното примирение на покоя,

през вдъхновението на музиката,
през тихата близост на докосването,
през уханието на косите на жена в споделения танц,
през погледа, от който извира радостта на сърцето,
през думите, в които се крие протегната ръка,
през страстта на пламъка в очите,

през тихата неумолима лудост,
която разкъсва мозъка ми
и изпълва с ужас очите ми,

през усмивката на прекрасно момиче,
през топлината на устните в пролетна вечер,
през желанието да забравиш и
все пак да запазиш всичко живо,

през желанието да бъда някой друг,
някой по - добър, по - искрен, по - загрижен
син, брат, приятел, любим,

през мислите, които споделях
самотно на белия лист,
през страха, да разкрия душата си,

през неочакваните знаци,
които съдбата поставя на пътя ми,
в невидимите очи, които съзирам
в твоите стихове,

Отново светлината ме намира,
Отново топлината ме обгръща,
отново се прераждам
в най - съкровената нужда -
да споделя любовта с теб, мое сърце.