автор: rosy88

В окото си на бурята.
Готов ли си да снимаш?

Сега! Светкавицата ме предшества
Лицето ми е буреносен облак, а формата
размиваща представите за нежност
Опасно е да газиш бос в градината
на дните ми! Защо се смееш?
Май не ме познаваш...
Сега! Отново идва на талази
илюзията вълно-разгромителна
Предчувстваш ме, ръцете ти са ледени
а мислите преследват полушарията на
гърдите ми...Дъхът ми те поглъща
и завихря до седмото небе.От там
до ада на душата ми...Разкъсвам те!
На малки водни капки те превръщам...
Дъждът отвътре ме държи в окръжност
а точката в окото е на спора ми
със чувства неподвластници на думите
Изхвърлям те, изричам те, прогонвам те
А ти присъстваш, за да ме запомниш
да ме разказваш на утрото и залеза
когато вече няма да ме има
В очите си сега ме приласкаваш:
"Прекрасна Бурьо, моя, най- любима!"