автор: kali

Небъдни са желания самотни
ако не ги помилваш със ръка
остават те деца сиротни
потънали в мъгливост и тъга.

И слънчевия ден ми притъмнява
не чуя ли вълшебния ти глас
сърцето бързо затуптява
за тебе само мисля аз.

Минават часовете като векове
трамваите ми закъсняват
и все едно напук се образуват ледове,
които пътя ми да прекосяват.

Почакай още само миг
и двамата звездите ще редим
виж как сияе светлия ми лик
времето е малко, но да не го пестим...