автор: aureliano

погали ме нежно
с езика си грапав
по зъбите
прекарай розовата му шкурка
от ляво на дясно
между небцето и
долния кътник
изкърти ми емайла
от вкаменени условности
и кривозарастнали погледи
изчегъртай себе си
и плътта си
която нощем
от старите спомени
ръфам и дъвча
без да преглъщам
осмучи ми венците
скорбутно копнеещи
да ги опари отново
демоничния дъх на страстта ни
с абразива на слюнката си
разяж буцата
издула до писък гръкляна ми
за мога да дишам
за да мога вдишвам
всяка спора от твоята кожа