автор: mavar

Днес закъсня. Какво ли ти попречи? Дали защото през нощта,
целувал те е твоят страстно, гърдите галел е и ти заспала си.
Преди това.Преди сънят да умори клепачите, очите. Какво,
какво помисли? Или след тая сладост...Престъпно е човек,
престъпно е да мисли!

Преди това целувал е ухото и раковинката и там отзад,
където се събират, разпиляват косите точно на тила и
толкова са нежни предполагам и водещи надолу по гърба.
Целувал е водораздела и стигнал е до писаната стомна,
обърнал я с вода да се напие, опил се и заспал...
А след това, преди сънят да умори клепачите, очите,
какво поиска да сънуваш ти?
Навярно нова нощ и по-пленителна и все със него!

Във тая нощ облечена във бяло, сънувах те.
Кокичета в илиците цъфтяха на ризата ти снежно бяла,
откъсвах ги, събирах ги във длани, кокичетата снежно бели,
и ризата, и ризата ти падна!
И ето те безпомощна и гола, опита се с ръка да скриеш,
гърдите, писаната стомна, но не успя...

Във тая нощ поисках да те видя, сънувах те.
Ти беше седнала на стария диван с изтърканата кожа,
облечена в пола, сако, а бяла блуза закриваше това, което,
Исках...
А ти се смееше и блузката трептеше, прозираха гърдите,
протегнах длан, но се събудих, от вятърът с пердето заиграл,
коляното, коляното докоснах ли преди това, така и не разбрах,
полата ли я вятърът повдигна или сънят ми закъсня?

Такава хубава и нежна, коса по-черна от смола,
във нея дъхава и свежа как искам да се задуша,
да я погаля с длан, да я целуна и я прехвърля на гърдите,
с ръката бавно да вървя по плешките, във мишниците да се спрат,
възбудените пръсти, за де се слеят някъде със твойте и след това,
Да те целуна...

Днес те нямаше.Денят беше труден и мудно течаха минутите.
Сънувах в предишния ден или в предишната нощ,
сънувах, че бяхме сами, един до друг седнали, така като статуи,
ти не помръдваше, а аз не посмях, а как ми се искаше да те целуна...
Сякаш бяхме в картинна галерия и хора вървяха, вървяха и гледаха,
дали, дали ще съгреши някой от нас...


Знаеш ли? Колко е нежно ухото, което съвсем малко изплува в косата,
така ми се иска да го погаля с ръка, да го изпия с устни, да го целуна!
А кръстчето, къде отива? Така ми се иска да бъда със него, когато те гали,
и слиза надолу! Блазе му...!