автор: paparakapv

Отиваш си, като въздишка след усилие
и като спомена за краткото ни лято,
А онзи тъжен пясък и скалите - винаги
ще помнят лепкавия шепот на водата
Солта оставя кървави следи по пясъка
след отлива - убиец на пясъчните кули
От тогава сякаш в синьо свети въздуха
и в ляво има вакуум от казаните думи
Не си отивай със поредната илюзия,
че хладнокръвно съм застрелял сетивата ти
Като куршум с изместен център лъкатуша
във пяната на думите запратени по вятъра
Не ми се връщаше обратно във реалното
хареса ми в света на твоите фантазии
там, дето дългобради пилигрими
покланяха се пред олтара на сърцето ти.
Където мимовете изиграха любовта ни
без думи - само със очи и погледи,
А споменът от тебе ще остане
изографисан с устните ти във сърцето ми.
Дойдох на този свят със мисия
изпълних я и вече ми е време да си ходя
За мен ще ти напомнят само залезите възпалени,
в които някога потапях върховете на стрелите си.