Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Задъхват ме насрещни ветрове,
разказваш ме, Любов, непредвидимо,
взривяваш и съграждаш светове,
животите не пишеш под индиго.
Камбана бях, а слепият звънар,
порутена коруба ми остави,
очите ми - след тебе да вървят,
след истини до края неразбрани.
И нищичко за мене не спести,
дъгата е по цялата палитра,
и песен е когато полетиш,
но страх ме е от падане във ниско.
Разкъсват ме пак думите със звън
и тясна ми е вчерашната дреха,
надигат се и търсят път навън,
а съдбата им, знам, ще е нелека.
Те може да са бликнала вода
и камъкът изхлипал помежду ни,
и може от любов да замълчат,
във тебе припозналите се думи.
Пресипнаха щурците от концерт,
и време сенокосно натежало
проправя ми пътеките към теб,
и пише ги във бяло, много бяло.
Разказвай ни големи по души!
За трудните ти истини големи!
Такава обич, казват, че боли,
но в багри да е земното ни време.
О, ние доброволно ще дадем
сърцата си на мрежите - капани,
влюбеният ще приеме да е в плен
зад портите от болката ковани.
Разказвай до Отвъдния ни праг -
и влюбени, и дръзко романтични,
разпънати на кладата във грях,
но нека не живеем безразлични.
10.04.06
* По стар стих
Публикувано от BlackCat на 11.04.2006 @ 00:12:45
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Насаме с любовта*" | Вход | 14 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Насаме с любовта* от libra на 11.04.2006 @ 00:42:12 (Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли за какво се сетих като четох стиха ти -
"ако искаш вземи ни и хляб и постеля, топлинка само в нас остави.."
..детските ми години, едно радио и татко, беше на свечеряване и тази песен от радиото..
благодаря ти за този стих Сребърна..."не нека не живеем безразлични." |
]
Re: Насаме с любовта* от kristi на 11.04.2006 @ 03:03:44 (Профил | Изпрати бележка) | Как да го коментирам, като толкова много ми харесва, че онемявам!
Горя на кладата във грях
и не живея безразлично!
Прегръдка, Сребърна! |
]
Re: Насаме с любовта* от RAD72 на 11.04.2006 @ 10:07:54 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно е !!!
Винаги се вълнувам искрено като чета стиховете ти !
Пожелавам ти много обич - да взимаш и да даваш ! |
]
Re: Насаме с любовта* от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 12.04.2006 @ 00:15:47 (Профил | Изпрати бележка) | ... животите не пишеш под индиго...
и това, и целият ти стих са мъдрост!
Чудя се доколко Любов и Мъдрост се понасят една друга?!
Поздрави, Силвър! И много, много Любови да ти предстоят! |
]
Re: Насаме с любовта* от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 12.04.2006 @ 00:35:50 (Профил | Изпрати бележка) | А! Това ми хареса определено! Че все по-малко знаеш!
Показателно е! ;-)
:-)))))))))) |
]
]
Re: Насаме с любовта* от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.04.2006 @ 23:06:33 (Профил | Изпрати бележка) | Оооо... Жан Габен... какви спомени ми навя!
С отворени очи.... и търсещи, питащи....
Може би накрая разбираме всичко, което ни е мъчило... като въпроси?
Радост да има в очите ни, Силвър!
Поздрави! |
]
Re: Насаме с любовта* от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 27.04.2006 @ 23:09:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | О, радвам се, че намина. Този стих е още преработен и наистина стана добър. Поне аз съм удовлетворена, а когато ми е спокойно за нещо, значи е станало.
Благодаря ти, Плацебо. |
]
Re: Насаме с любовта* от Marta на 12.04.2006 @ 21:07:26 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Лили, по повод твоя стих - ще ти пусна нещо любимо. Сигурна съм и - и на двете ни.
Аз зная само, че дълбоко в мене
остана любовта, навярно утре
отново ще се влюбя. Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора...
|
Re: Насаме с любовта* от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 12.04.2006 @ 21:16:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря, Марта, че направи връзка с Христо Фотев! Наистина пипна на много чувствително място в мен. само, че той е до звездите и трудно се стига. И не се стига бих казала.
Благодаря ти много! |
]
Re: Насаме с любовта* от Marta на 12.04.2006 @ 21:23:00 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Просто го чета цял следобед и ми е в главата. Знам, че го обичаш.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда - да обичаме.
И колко ни е трудно да обичаме,
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували
и затова след всички перипетии
които сме преминали, единствено
любовното ни чувство е останало-
ний винаги се влюбваме в някого
....... |
]
Re: Насаме с любовта* от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 12.04.2006 @ 21:58:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Понякога животът ми престава
да се завръща и да заминава.
Поняка животът ми престава
да ме събира и да ме раздава.
Живота ми понякога престава
да ме отделя и да ме сродява
с дървета, с птици, с хора. И тогава,
когато е най-страшното, тогава
той - пътя във душата ми изгрява,
изправя се и тръгва със такава
усмивка, че луната избледнява,
и всичко избледнява,
и всичко избледнява -
засиява
в усмивката му цялата планета...
И аз отново тръгвам в песента
с момичетата, с тънките момчета -
най-хубавите на света.
|
]
Re: Насаме с любовта* от k2 на 14.04.2006 @ 22:22:58 (Профил | Изпрати бележка) | Леле...
Наглеждам те отвреме навреме, ама няма промяна. Поне си тактувай с ръка!
Инак има тук там по нещичко. Обаче "Пресипнаха щурците от концерт"
е връх в творческите ти търсения... които май все още са ограничени до задния двор на поезията.
:)
|
]
Re: Големини. от regulus на 15.04.2006 @ 21:43:14 (Профил | Изпрати бележка) | Не само мъката и болката, но също и любовта понякога трудно може да бъде понесена, ако е много голяма! Странно, но е така.
Но по-добре от безразличие, разбира се! |
Re: Големини. от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 15.04.2006 @ 22:39:42 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Знаеш ли? тези понятия понякога така се размиват, така се сливат в едно, че е трудно да ги разделиш, а и истински силнуте чувства в независимо каква посока за тежък товар. Изпепеляващ.
Благодаря ти, че намина! |
]
Re: Насаме с любовта* от rimoza на 24.04.2006 @ 21:02:24 (Профил | Изпрати бележка) | "разпънати на кладата във грях,
но нека не живеем безразлични."
...................................................
И нека ме винят, че съм сляпа, неразумна,
аз знам, и те знаят го, няма любов умна...! :)))
Поздрав за красивия стих !
От мен искрен привет и късмет !
БЪДИ !!!!!
|
]
Re: Насаме с любовта* от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 28.04.2006 @ 21:00:24 (Профил | Изпрати бележка) | Те може да са бликнала вода
и камъкът изхлипал помежду ни,
Вода и камък- най-вечните противоположности за най-вечното човешко чувство.
Поздрави за чудесния стих!
|
Re: Насаме с любовта* от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 28.04.2006 @ 21:19:17 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря ти, Коста! Стихът, както казах и на Плацебо, е преработен още и ме удовлетворява.
Точно това място звучи така
Те може да са изворна вода
и хвърленият камък помежду ни,
в подмолa на дъжда да замълчат
под миглите притихналите думи.
Всичко могат думите, но зависи в каква посока ще ги накараме да вървят и как ще ги приемем.
Радвам се, че намина! |
]
Re: Насаме с любовта* от rajsun на 29.04.2006 @ 22:23:30 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Сребърна!
Слънчеви поздрави! |
] | |