автор: konstanta

Не си ми казвал толкова отдавна:
Обичам те...
Почти забравих вече
какви на цвят и вкус
са тези думи...
Дали не бяха живи същества,
които в сенките ни
бяха сраснали...
И сякаш преди цели сто години
на оня бряг
Луната ни покръсти
във пясъчната лодка на страстта...
Изгубихме тогава тези думи
сред дюните...
Морето с алчни устни ги отвлече
в бездънните водовъртежи
на минутите...
И все си мислим, че ще ги открием...

Тъй ще потъмнеем -
със отворени очи...